Вдигна още след първото позвъняване.
— Да?
— Обажда се Ник Дън. Вие сте звънили във връзка с жена ми. Ейми Дън. Ейми Елиът. Трябва да поговорим.
Той замълча и аз очаквах да затвори като Хилари Ханди.
— Обадете ми се отново след десет минути.
Направих го. Чувах шума от бар, прекрасно го познавах: пиянското мърморене, потракването на ледените кубчета, провикванията на хора, които си поръчват питиета или поздравяват приятели. Изпитах носталгия по своя бар.
— Добре, благодаря — каза той. — Трябваше да отида в някой бар. Разговорът май изисква скоч. — Гласът му ставаше все по-плътен, по-затворен. Представях си го предпазливо надвесен над питието си, закрил с ръка устата си и телефона.
— И така, получих съобщението ви — казах.
— Добре. Ейми е изчезнала, нали така?
— Да.
— Може ли да ви попитам какво се е случило според вас? С Ейми?
Майната му, и аз имах нужда от питие. Отидох в кухнята — като не можех в бара — и си налях. Трябваше да внимавам с алкохола, но ми беше толкова приятно: уханието на скоча, затъмнената стая и ослепителното слънце навън.
— Може ли да ви попитам защо се обадихте? — отговорих с въпрос.
— Гледах новините. Спукана ви е работата.
— Така е. Исках да поговорим, понеже ми се стори… интересно, че се опитахте да се свържете. Като имам предвид… обвиненията в изнасилване.
— А, знаете за това — каза той.
— Знам, че е имало обвинение, но не съм напълно убеден, че сте изнасилвач. Искам да чуя и вашата версия.
— Дааа. — Чух го да преглъща глътка скоч и после да разклаща кубчетата лед в чашата си. — Гледах репортажа по новините. Вашата история. Историята на Ейми. Бях в леглото и хапвах тайландска храна. Направо се слисах. Ейми след толкова години. — Поръча си още едно на бармана. — Адвокатът ми каза в никакъв случай да не говоря с вас, но… какво да ви кажа? Твърде свестен съм. Не мога просто да ви оставя да се гърчите. Боже, как ми се иска да можеше да се пуши в баровете. Това е разговор за уиски и за цигара.
— Разкажете ми за обвинението в нападение. За изнасилването.
— Както ви казах, гледах новините и как медиите ви оплюват. Е, вие сте човекът, знам го. Така че би трябвало да не се меся — не искам това момиче обратно в живота си. Дори периферно. Но мамка му! Иска ми се навремето някой на мен да ми беше направил тази услуга.
— Ами направете ми услугата тогава.
— Първо, тя оттегли обвиненията, нали знаете?
— Знам. Направихте ли го?
— Майната ви! Не, разбира се. Ами вие?
— Не.
— Хубаво.
Боби отново се провикна за скоч.
— Нека ви попитам — хубав ли беше бракът ви? Ейми беше ли щастлива?
Мълчах.
— Не е нужно да отговаряте, ще се опитам да отгатна. Ейми не е била щастлива. По някаква си причина. Няма дори да питам. Допускам, но няма да питам. Знам обаче, че трябва да научите следното: Ейми обича да се прави на бог, когато не е щастлива. На Бог от Стария завет.
— Какво искате да кажете?
— Тя налага наказания — отговори Боби. — Сурови. — Засмя се по телефона. — Да бяхте видели мен. Нямам вид на някакъв мъжкар изнасилвач. Изглеждам тъпо. Аз съм тъпак. Когато ходя на караоке, пея „Систър Крисчън“13 за бога! Плача, когато гледам „Кръстникът 2“. Всеки път.
Задави се и се закашля. Май сега беше моментът да му помогна да се поотпусне.
— Фредо? — попитах.
— Да, човече, Фредо. Горкият Фредо.
— Отиде си.
Езикът, на който общуват повечето мъже, е свързан със спорта. Това беше филмовото му съответствие: и двамата знаехме репликата и този факт елиминира нуждата от целодневни дребни разговори.
Той си поръча още едно питие.
— Пълен абсурд.
— На мен ли го казвате.
— Нали не записвате разговора? И никой не ни слуша? Понеже трябва да ме предупредите, нали знаете?
13
Песен на американската рокбанда „Найт Рейнджър“ от 1984 г. И до днес това е най-популярният избор на песен за първия танц на младоженците. — Б.пр.