— Само между нас е. На ваша страна съм.
— Запознах се с Ейми на един купон, мисля, че беше преди седем години. Беше адски готина. Невероятно забавна и странна… и готина. Просто си допаднахме, нали ме разбирате, а аз не си допадам с много момичета, поне не с момичета, които изглеждат като Ейми. Затова предположих… че ме будалка. Запитах се къде е уловката. Обаче започнахме да излизаме и след няколко месеца, три-четири, разбрах къде е уловката. Тя не е момичето, с което си мислех, че излизам! Ейми може да цитира смешни неща, но всъщност не обича смешни неща… предпочита изобщо да не се смее. Всъщност би предпочела и аз да не се смея, нито да бъда забавен, което е странно, като се има предвид какво работя, но според нея това си беше загуба на време. Дори не мога да си представя защо изобщо започна да излиза с мен, понеже беше ясно, че не ме харесва. Звучи ли ти смислено?
Кимнах и преглътнах глътка скоч.
— Да, звучи.
— И така, започнах да си търся извинения, за да не се виждаме толкова често. Не прекратих връзката, понеже съм идиот, а тя е превъзходна. Надявах се нещата да се променят. Но, нали се сещате, започнах често да шикалкавя: затрупан съм с работа, приятел ми е дошъл на гости, маймунката ми е болна, каквото ми хрумнеше. После започнах да излизам с още едно момиче, просто ей така, нищо особено. Поне аз си мислех така. Обаче Ейми разбрала, още не знам как, и държала апартамента ми под око. Но… мамка му…
— Пийнете си.
И двамата отпиваме.
— Една вечер тя дойде у дома — виждах се с другото момиче от около месец — а Ейми дойде и си беше същата като преди. Носеше някакъв пиратски диск с любима моя комедия, нелегално изпълнение от Япония, купила бургери, гледахме диска, тя преметна крак върху мен, после се гушна в скута ми и… извинявайте. Сега ви е съпруга. Искам да кажа — знаеше как да ме обработи. И накрая…
— Правихте секс.
— По взаимно съгласие. Тя си тръгна и всичко беше наред. Целувка за довиждане на вратата, всички екстри.
— И после?
— После две ченгета цъфнаха на вратата ми, Ейми се била подложила на преглед и били открили „наранявания, дължащи се на принудително проникване“. Имала и следи от връзване по китките, а когато претърсиха апартамента ми, на таблата на леглото намериха две вратовръзки, пъхнати под матрака, и установиха, че „отговарят на белезите“, цитирам.
— Бяхте ли я вързали?
— Не, сексът дори не беше толкова… така де, сещате се. Обвинението ме свари напълно неподготвен. Сигурно ги е вързала, когато съм отишъл до тоалетната или нещо такова. Здравата бях загазил. Положението изглеждаше лошо. А после тя оттегли обвиненията. Няколко дни по-късно получих бележка, анонимна, напечатана: „Може би следващия път ще внимаваш!“.
— И повече ни вест, ни кост от нея?
— Да.
— И не сте опитвали да повдигнете обвинения срещу нея или нещо такова?
— О, не, по дяволите. Зарадвах се, че се разкара. И после преди около седмица, както си ям тайландска храна в леглото и гледам новините, ето ти я Ейми. И вие. Необясними сметки по кредитните карти, повишена застраховка живот, наглед инсценирано местопрестъпление. Кълна се, пот ме изби. Казах си: това е работа на Ейми, усъвършенствала се е до убийство. Мамичката му. Сериозно ти казвам, човече, каквото и да ти е спретнала, примката е здраво стегната. Има от какво да се страхуваш.
Ейми Елиът Дън
Изчезнала от осем дни
Цялата съм мокра от блъскащите се лодки — возихме се повече, отколкото ни се полага за пет долара, понеже двете девойчета предпочитаха да си разлистват лъскавите клюкарски списания и да пушат цигари, вместо да ни извадят от водата, така че прекарахме половин час на лодките с мотори от косачки, блъскахме се, правехме дивашки завои, а после ни омръзна и сами си тръгнахме.
Аз, Грета и Джеф, странно трио на странно място. Грета и Джеф станаха дори приятели само за един ден, така постъпват хората тук, където няма какво друго да вършиш. Според мен тя обмисля дали да направи Джеф поредния си катастрофален избор. Той би искал. Предпочита нея. В момента, на това място тя е много по-красива от мен. Евтино хубава. Носи горнище на бански и къси дънкови панталонки, а в задния си джоб е пъхнала карирана риза, когато иска да влезе в магазин (за фланелки, дърворезби, декоративни камъни) или в ресторант (бургери, барбекю, сладкарници). Иска всички да си направим снимки като едно време на Запад, но това няма да стане, и то не само защото не искам да пипна въшки от шапката на някой селяндур.