Отваря прозорците, докато се движим по гористите възвишения, а прахът от чакъла покрива късата ми коса. Чувствам се като във видеоклип на кънтри песен: момичето с лятната рокля, показало се навън, за да улови вятъра на лятната нощ в Средните щати. Няма радио — дори прозорците се отварят ръчно. Джеф тананика от време на време.
Паркира встрани от ресторант, който стои на колове над езерото и е известен със своето барбекю и с огромните си чаши с алкохолни напитки с отвратителни имена: „Алигаторски сок“ и „Блиц костур“. Разбирам го от изхвърлените чаши, които се носят покрай бреговете на езерото, напукани и нашарени в неонови цветове с логото на ресторанта: „Котешките сомове на Карл“. Верандата на заведението е над езерото — клиентите могат да си вземат шепи котешка храна от автоматите и да ги хвърлят на стотиците огромни есетри, които чакат долу.
— Какво точно ще правим, Джеф?
— Ти ги хващаш, аз ги убивам. — Излиза от колата и аз отивам с него до багажника, пълен с хладилни чанти. — Слагаме ги тук, върху леда, после ги препродаваме.
— Препродаваме ли ги? Че кой ще купува крадена риба?
Джеф ми се усмихва лениво като котарак.
— Имам си клиентела.
И тогава разбирам: той не е укротител на мечки, който свири на китара и обича мира. Той е най-обикновен крадец, който иска да вярва, че е нещо повече.
Изважда мрежа, кутия с котешка храна и лекьосана пластмасова кофа.
Нямам никакво намерение да участвам в тази незаконна рибна икономика, но съм донякъде заинтересувана. Колко жени могат да се похвалят, че са били част от контрабанден риболов? Навита съм. Откакто съм умряла, все съм навита. Всички неща, от които съм се страхувала или които не са ми харесвали, всички ограничения, които съм имала, са отпаднали. Способна съм почти на всичко. Призрак, който има тази свобода.
Спускаме се по склона, под верандата на ресторанта на Карл и отиваме към пристаните, които се блъскат шумно по вълните след една моторница. От тонколоните — Джими Бъфет14.
Джеф ми подава едно кепче.
— Трябва да сме бързи — скачаш във водата, загребваш с кепчето, хващаш рибата и после навеждаш кепчето към мен. Много ще е тежко и ще мърда, така че бъди готова. И да не вземеш да пищиш.
— Няма да пищя. Обаче не искам да влизам във водата. Мога да го правя и от пристана.
— Трябва поне да си свалиш роклята, ще я съсипеш.
— Добре съм.
За момент добива раздразнено изражение — той е шефът, аз съм наемникът, така че трябва да го слушам — но после се обръща скромно, сваля си ризата и ми подава кутия с котешка храна, без да се обръща изцяло към мен, сякаш се срамува. Навеждам отвора на консервата над водата и тутакси стотици лъскави гръбчета се понасят към мен, цяло стадо змиевидни тела, чиито опашки неистово прорязват повърхността на водата, после устите им са точно под мен, рибите се тълпят една върху друга, за да налапат късчетата, а после като тренирани домашни любимци се обръщат към мен за още.
Загребвам с кепчето насред пасажа и сядам стабилно на пристана, за да имам опора, докато го вадя. Когато го издърпвам, то е пълно с половин дузина мустакати и хлъзгави котешки сомове, които неистово се мъчат да скочат обратно във водата, устите им се отварят и затварят между найлоновите квадратчета, а от колективното гърчене кепчето се клатушка нагоре-надолу.
— Вдигни го, вдигни го, момиче!
Пъхвам коляното си под дръжката на кепчето и го оставям да виси така, Джеф се пресяга, грабва една риба с две ръце, пъхнати в хавлиени ръкавици, за да стиска по-добре. Плъзга ръцете си към опашката, после замахва с рибата като с тояга и разбива главата й отстрани в пристана. Плисва кръв. Една струя опръсква краката ми, твърдо парче месо се забива в косата ми. Джеф хвърля рибата в кофата и грабва следващата с плавността на конвейерна лента.
Работим, ръмжейки и пуфтейки половин час, четири пълни кепчета, докато ръцете ми омекват и хладилните чанти се напълват. Джеф взема празното ведро и го пълни с вода от езерото, излива го върху купчините вътрешности и оградените рибарници. Рибите в езерото поглъщат червата на загиналите си събратя. Пристанът е чист. Джеф излива още една кофа вода върху окървавените ни крака.