— Защо трябва да ги блъскаш така? — питам го.
— Не мога да понасям някой да страда — отговаря ми. — Едно бързо топване?
— Не, добре съм.
— Не и за моята кола. Ела, съвсем бързо топване. По теб има повече мръсотия, отколкото предполагаш.
Хукваме от пристана към скалистия бряг наблизо. Нагазвам във водата, Джеф тича с грамадни стъпки, от които се разлитат пръски, размахал ръце. Щом се отдалечава достатъчно, откопчавам колана с парите си и го увивам с лятната си рокля, но оставям всичко съвсем наблизо. Навеждам се, докато усещам топлата вода с бедрата си, с корема, с шията, а после притаявам дъх и се потапям цялата.
Плувам бързо и навътре, оставам под водата по-дълго, отколкото трябва, за да си напомня какво е да се удавиш — знам, че мога да го направя, ако се наложи — после излизам с едно-единствено дисциплинирано поемане на дъх, виждам как Джеф бързо гребе към брега и се налага да плувам колкото може по-бързо, за да го изпреваря, да сложа колана си с парите и да изляза на скалите преди него.
Ник Дън
Изчезнала от осем дни
Веднага след разговора си с Боби набирам номера на Хилари Ханди. Ако е лъжа, че съм убил Ейми, ако е лъжа, че Боби О’Хара я е изнасилил, защо да не е лъжа и че Хилари е преследвала Ейми?
Когато тя вдигна, аз избъбрих:
— Обажда се Ник Дън, съпругът на Ейми Елиът. Наистина трябва да говоря с вас.
— Защо?
— Много ми е нужна информация. За вашето…
— Не казвайте приятелство — долових гневната нотка в гласа й.
— Не, няма. Просто исках да чуя вашата версия. Не се обаждам, понеже смятам, че имате нещо — каквото и да е — общо със съпругата ми, със сегашното положение. Обаче наистина бих искал да разбера какво се е случило. Истината. Защото мисля, че може би ще хвърлите светлина върху… модела на поведение на Ейми.
— Какъв модел на поведение?
— Заради който се случват лоши неща на хората, които я ядосат.
Тя дишаше тежко в слушалката.
— Преди два дни не бих разговаряла с вас — поде тя. — Но после, бях на питие с приятели, телевизорът работеше и обсъждаха факта, че Ейми е бременна. Всички, с които бях, толкова ви се ядосаха. Мразеха ви. И аз се замислих, че знам как се чувствате. Понеже тя не е мъртва, нали? Още я смятат за изчезнала, ако не греша. Не са намерили тяло?
— Точно така.
— Нека ви кажа нещо. За Ейми. И за гимназията. Какво се случи тогава. Почакайте малко. — Чувах анимационните филмчета някъде край нея — гумени гласчета и сладкозвучна музика, а после изведнъж спря. Чуха се мрънкащи гласчета. — Вървете да гледате долу… И така, първи курс. Аз съм от Мемфис. Всички останали са от Източното крайбрежие, кълна се. Чувствах се странна, различна, разбирате ли? Всички момичета в академия „Уикшър“ все едно бяха отгледани на едно място — дрехите им, езикът, прическите. Не че съм се чувствала като парий, просто бях… неуверена. Ейми вече беше момичето с главно „М“. Помня, че още първия ден всички я познаваха, всички говореха за нея. Тя беше Невероятната Ейми — бяхме чели тези книжки като малки, освен това беше превъзходна. Нали разбирате, тя беше…
— Да, знам.
— Така. Скоро Ейми започна да проявява интерес към мен, искаше да ме вземе под крилото си. Шегуваше се, че тя е Невероятната Ейми, а аз съм приятелката й Сузи, дори започна да ми казва Сузи, а след нея — и всички останали. Нямах нищо против. Бях й като слугинче: носех й питие, ако беше жадна, перях й дрехите, ако се нуждаеше от чисто бельо. Един момент.
Пак чух как косата й се плъзга по слушалката. Мерибет беше донесла със себе си всички семейни албуми на Елиът, в случай че ни потрябват още снимки. Беше ми показала снимка на Ейми и на Хилари, опрели бузите си и широко усмихнати. Затова сега си представих Хилари, със същата руса коса като тази на жена ми, но с по-обикновено лице, с мътни лешникови очи.
— Джейсън, говоря по телефона, дай им сладолед, не е чак толкова трудно… Извинете. Децата не са на училище, а съпругът ми рядко се грижи за тях, затова е малко объркан и не знае какво да прави през десетте минути, докато говоря с вас. Извинете. Така… така… аз бях малката Сузи, играехме тази игра месеци наред — август, септември, октомври, беше страхотно. Като близко приятелство, бяхме заедно през цялото време. После се случиха едновременно няколко странни неща, които бях сигурна, че я притесниха.