Свих рамене — голяма работа.
— Хората преценяват всяка ваша постъпка, без изобщо да ви познават. Като онази снимка с мобилния телефон в парка. Сигурно сте постъпили точно като мен — просто сте искали да бъдете учтив. Обаче никой не се интересува от истинската история. Те искат само… пипнах те! Нали разбирате?
— До гуша ми дойде хората да ме преценяват според някакво клише.
Тя изви вежди, обеците й потрепнаха.
Замислих се за Ейми, седнала в скапания си контролен щаб, където и да се намираше — как ме преценява от всевъзможни ъгли, как дори от разстояние ми намира недостатъци. Можеше ли да забележи нещо, която да я накара да прекрати цялата тази лудост?
— Искам да кажа, хората мислят, че бракът ни е бил „разклатен“, но точно преди да изчезне, тя организира търсене на съкровище за мен.
Ейми би желала едно от двете: да си взема поука и да се измъча, понеже съм лошо момче, или да си взема поука и да я обичам както заслужава, да стана покорно, добро, разкаяно и безполово момченце.
— Прекрасното търсене на съкровища — усмихнах се. Джули поклати глава леко невярващо. — Съпругата ми винаги организира търсене на съкровища за годишнината ни. Една от следите води към специално място, където намирам другата, и така нататък. Ейми… — постарах се в очите ми да бликнат сълзи, готов да ги изтрия. Часовникът над вратата показваше 1 часа и 12 минути. — Преди да изчезне, тя беше скрила всички следи. За тази година.
— Преди да изчезне точно за годишнината ви.
— Само това ме крепи. Така се чувствам по-близо до нея.
Джули извади малка видеокамера.
— Позволете да ви интервюирам. На запис.
— Лоша идея.
— Ще поставя интервюто в контекст — каза Джули. — Точно от това имате нужда, Ник, кълна се. От контекст. Отчаяно се нуждаете от това. Хайде, само няколко думи.
— Твърде опасно е — поклатих глава.
— Просто повторете това, което казахте току-що. Сериозно ви казвам, Ник, аз съм пълна противоположност на Елън Абът. Неин антипод. Нужна съм ви. — Тя вдигна камерата и малката червена лампичка се впери в мен като око.
— Сериозно, изключете я.
— Помогнете на едно момиче в беда. Получа ли интервю от Ник Дън, кариерата ми е в кърпа вързана, а вие ще сте направили добрината си за тази година. Мооооля ви? Какво толкова, Ник, само една минутка. Кълна се, че ще ви представя в добра светлина.
Тя махна с ръка към съседното сепаре, където щяхме да бъдем скрити от зяпачите. Кимнах и двамата се преместихме, като малката червена лампичка не ме изпускаше нито за секунда.
— Какво искате да узнаете? — попитах.
— Разкажете ми за търсенето на съкровища. Звучи романтично. Странно и страхотно романтично.
Дръж историята под контрол, Ник. И заради публиката, и заради съпругата си. В момента, казах си, съм мъж, който обича съпругата си и иска да я намери. Аз съм мъж, който обича жена си, аз съм добрият. Трябва да бъдете на моя страна. Не съм съвършен, но жена ми е съвършена и отсега нататък ще бъда много-много покорен.
Можех да го направя по-лесно, отколкото да се преструвам на тъжен: както казах, аз действам открито. Въпреки това усетих как гърлото ми се стяга, когато се приготвих да изрека думите.
— Съпругата ми е най-готината жена, която познавам. Колко мъже могат да се похвалят с това? Ожених се за най-готиното момиче, което познавам.
Скапанакучкаскапанакучкаскапанакучка. Върни се, за да те убия.
Ейми Елиът Дън
Изчезнала от девет дни
Събудих се нервна, съсипана. Не бива да ме намерят тук, това си помислих — експлозия от думи като светкавица в съзнанието ми. Разследването не напредва достатъчно бързо, парите ми пък точно обратното — свършват бързо, а пеленгаторите на алчността на Джеф и Грета са щръкнали в готовност. И воня на риба. Има нещо у Джеф и онова наше надбягване до брега към увития в роклята ми колан с парите. Има и нещо в начина, по който Грета постоянно следи Шоуто на Елън Абът. Неспокойна съм. Или ме гони параноя? Звуча като Ейми от дневника: ще ме убие ли съпругът ми, или си въобразявам!? За пръв път наистина ми дожалява за нея.
Два пъти се обаждам на горещата линия, отворена за Ейми Дън, говоря с двама различни човека и давам различни сведения. Трудно ми е да преценя колко бързо ще се свържат с полицията — доброволците ми се сториха съвсем незаинтересувани. Отивам до библиотеката в мрачно настроение. Трябва просто да си събера нещата и да замина. Да почистя всичко с белина, да избърша отпечатъците от пръстите си отвсякъде, да изсмуча с прахосмукачката космите си. Да залича Ейми и да замина. Направя ли го, ще бъда в безопасност. Дори ако Грета и Джеф подозират коя съм, нищо не ме застрашава, докато не бъда физически заловена. Ейми Елиът Дън е като Йети — желана и митологична, а те двамата са озаркски мошеници, чийто несвързан разказ ще бъде тутакси отхвърлен като неблагонадежден. Ще замина още днес. Това решение вземам, докато влизам със сведена глава в студената и почти празна библиотека с трите незаети компютъра и влизам в Мрежата, за да проверя какво прави Ник напоследък. След бдението непрекъснато се въртят новини за него — едни и същи факти отново и отново, все по-шумно, но без никаква нова информация. Днес обаче има нещо различно. Написвам името на Ник в търсачката и блоговете направо полудяват, защото съпругът ми се е напил и е дал едно безумно интервю в някакъв бар на непознато момиче с малка портативна видеокамера. Боже, този глупак никога няма да се научи.