ПРИЗНАНИЕТО НА НИК ДЪН НА ВИДЕО!!!
ПИЯНСКИТЕ ИЗЯВЛЕНИЯ НА НИК ДЪН!!!
Сърцето ми подскача толкова високо, че мъжецът ми затреперва. Съпругът ми отново се е прецакал. Видеоматериалът се зарежда и ето го Ник. Очите му са сънени, каквито стават, когато е пиян, клепачите му са натежали, усмивката му е крива: той говори за мен и изглежда почти като човешко същество. Изглежда щастлив.
— Съпругата ми е най-готината жена, която познавам — казва. — Колко мъже могат да се похвалят с това? Ожених се за най-готиното момиче, което познавам.
Нещо трепва в корема ми. Не съм очаквала това. Едва не се усмихвам.
— Какво толкова й е готиното? — пита момичето извън кадър. Гласът й е писклив, по младежки ентусиазиран.
Ник се впуска да разказва за търсенето на съкровища — че ни било традиция, че аз винаги съм помнела смешните шеги, споделени само между нас двамата, че в момента търсенето на съкровища било единственото, което му останало от мен, затова трябвало да го довърши. Такава била мисията му.
— Днес сутринта стигнах до края — казва. Гласът му звучи прегракнало. Нали говори пред тълпата. Когато се прибере у дома, ще си направи гаргара с топла солена вода, както все го кара майка му. Ако аз си бях у дома, щеше да ме помоли да затопля малко вода и аз да му я приготвя, защото той никога не улучва нужното количество сол. — И осъзнах много неща. Знаете ли, тя е единственият човек на света, способен да ме изненада. Винаги знам какво ще кажат всички останали, понеже повтарят едно и също. Ние гледаме едни и същи телевизионни предавания, четем едни и същи неща, рециклираме всичко. Обаче Ейми… Тя е съвършена сама по себе си. Има огромна власт над мен.
— Къде е тя сега според теб, Ник?
Съпругът ми свежда очи към брачната си халка и я завърта два пъти.
— Добре ли си, Ник?
— Честно ли? Не. Разочаровах жена си във всичко. Толкова много неща сбърках. Просто се надявам да не е прекалено късно. За мен. За нас.
— Ти си на края на силите си. В емоционално отношение.
Ник поглежда право в камерата.
— Искам съпругата си. Иска ми се да беше тук сега. — Поема си дълбоко въздух. — Не ме бива много да изразявам чувствата си, знам го. Но я обичам. Горещо се надявам да е добре. Трябва да е добре. За толкова много неща имам да й се реванширам.
— За какво например?
Той се засмива — леко раздразнителен смях, който дори аз намирам за привлекателен. В по-добри времена го наричах „смях като от токшоу“: мимолетното свеждане на очите, почесването на ъгълчето на устната с палец, поемането на дъх през смях, до което всяка обаятелна филмова звезда прибягва непосредствено преди да разкаже някоя убийствена история.
— Не е ваша работа. — Усмихва се. — Просто имам да й се реванширам за много неща. Не бях съпругът, който трябваше да бъда. Преживяхме няколко трудни години и аз… просто не издържах. Престанах да се старая. Чувал съм да го повтарят хиляди пъти: ние просто престанахме да се стараем. Всеки знае, че това означава край на брака — така е по учебник. Аз обаче наистина спрях да се старая. Вината беше моя. Не бях мъжът, който трябваше да бъда.
Клепачите на Ник натежават, а дикцията му е толкова лоша, че носовият му изговор си проличава силно. Не просто си е пийнал — още едно питие, и ще се отреже напълно. Бузите му са порозовели от погълнатия алкохол. Връхчетата на пръстите ми пламват, припомняйки си колко топла ставаше кожата му след няколко питиета.