— Как бихте й се реванширали? — Камерата се заклаща за кратко, докато момичето взема питието си.
— Как ще й се реванширам. Най-напред ще я намеря и ще я доведа у дома. Главата си залагам. А после? Ще й осигурявам всичко, от което се нуждае. Отсега нататък. Защото стигнах до края в търсенето на съкровища и паднах на колене. Смирих се. Съпругата ми за пръв път ми показва нещата толкова ясно. Никога не съм бил толкова сигурен какво трябва да сторя.
— Ако в момента можехте да говорите с Ейми, какво щяхте да й кажете?
— Обичам те. Ще те намеря. Ще…
Познавам репликата на Даниъл Дей Луис от филма „Последният мохикан“: „Остани жива. Аз ще те намеря“. Ник не може да не опорочи искреността с кратко вметване от филмов диалог. Усещам го как едва се задържа на ръба. Но се възпира.
— Ще те обичам завинаги, Ейми.
Колко прочувствено. Колко нетипично за съпруга ми.
Трима ужасно дебели планинци на скутери ме делят от сутрешното ми кафе. Задниците им са провиснали отстрани на седалките, но въпреки това трябва да се натъпчат с поредния „Ег Макмъфин“. Има точно трима човека пред мен в „Макдоналдс“
Всъщност пет пари не давам. Проявявам ведро любопитство въпреки промяната в плана. Видеозаписът вече е плъзнал по мрежата и реакциите са учудващо положителни. Предпазливо оптимистични: Може би в крайна сметка този тип не е убил жена си. Това е буквално повсеместният рефрен. Защото когато Ник зареже предпазливостта и даде воля на някакви чувства, всичко е налице. Който гледа това видео, никога не би заподозрял, че той се преструва. Не става дума за стоически аматьорски театър. Съпругът ми ме обича: или поне ме е обичал снощи. Докато аз съм правела разни кроежи за съдбата му в тясното си бунгало, вонящо на мокри хавлии, той ме е обичал. Не е достатъчно. Съзнавам го, разбира се. Не мога да променя плана си. Обаче ме кара да се замисля.
Когато спирам колата пред бунгалото си, заварвам Дороти да чука на вратата. Косата й е мокра от пот и е зализана назад като на мошеник от Уолстрийт. Има навика да трие с пръст горната си устна и после да облизва потта, затова, когато се обръща към мен, е засмукала показалеца си като маслен кочан.
— Ето я и кръшкачката — казва.
Закъсняла съм с наема на бунгалото. С два дни. Направо ми иде да прихна: да закъснея с наема.
— Много съжалявам, Дороти. След десет минути ще ти донеса парите.
— Ще почакам, ако не възразяваш.
— Не съм сигурна дали ще остана. Може да се наложи веднага да тръгна.
— Въпреки това ми дължиш за два дни. Осемдесет долара, ако обичаш.
Влизам в бунгалото и свалям изтънелия колан с парите. Преброих ги сутринта върху леглото си, бавничко отделях всяка банкнота като на възбуждащ финансов стриптийз и изненадващият финал беше, че кой знае как, вече са ми останали само седем хиляди двеста четирийсет и девет долара. Много е скъпо да си жив.
Когато отварям вратата и подавам парите на Дороти (останали са ми седем хиляди сто петдесет и девет долара), забелязвам Грета и Джеф на верандата на Грета, откъдето наблюдават паричната трансакция. Като че ли стоят на верандата само и само да могат да ме следят по-добре. И двамата ми махват, здрасти миличка, и аз им махвам вяло в отговор. Затварям вратата и започвам да си събирам багажа. Странно е колко малко притежавам на този свят и колко много притежавах преди. Нямам бъркалка за яйца, нито супник. Имам чаршафи и кърпи, но нямам свястно одеяло. Имам и ножица, за да си подрязвам косата. Усмихвам се, понеже Ник нямаше ножица, когато заживяхме заедно. Нямаше ножица, нямаше ютия, нямаше телбод и си спомням, че го попитах как изобщо се смята за цивилизован човек, след като не притежава ножица, а той отговори, че не е цивилизован, естествено, вдигна ме на ръце, метна ме върху леглото и ми се нахвърли, а аз се засмях, понеже все още бях Готиното момиче. Засмях се, вместо да се замисля какво означава това.
Не бива да се жените за мъж, който няма хубава ножица. Така ви съветвам. Иначе ще се случат лоши неща.
Сгъвам и прибирам дрехите си в малка раничка — същите три комплекта дрехи, които купих и държах в подготвената за бягството кола преди един месец, за да не ми се налага да вземам нещо от вкъщи. Хвърлям вътре четката си за зъби, гребена, лосиона и така нататък. Отнема ми съвсем малко време.