— Да укрепя връзката ни…
— И с какво се освежава картинката, когато чукаш двайсет и три годишна мадама? — попита Бетси.
Танър я замери с бонбонче.
— Излизаш от образа, Бетс.
— Извинявайте, момчета, обаче аз съм жена и тази история ми вони отдалеч. Да укрепя връзката ни! Моля ви се! Момичето още е било в картинката, когато Ейми е изчезнала. Жените ще те намразят, Ник, освен ако не поемеш вината. Бъди прям, не увъртай. Можеш да добавиш: изгубихме работата си, преместихме се, родителите ми умираха. После аз сгафих. Здравата сгафих. Вече не знаех кой съм и го осъзнах едва когато изгубих Ейми. Трябва да признаеш, че си се държал като кретен и че всичко се е случило по твоя вина.
— Всъщност по принцип точно това се очаква от мъжете — отбелязах.
Бетси раздразнено вдигна очи към тавана и каза:
— Трябва много да внимаваш с проявите на подобно отношение, Ник — предупреди ме тя.
Работихме до три през нощта. Три сутринта, поправи ме Бетси, после ме освободи.
— Вземи половин сънотворно — посъветва ме тя. — Ще те събудя в десет. Искам да се наспиш, за да си мобилизиран, но не прекалено, че да изглеждаш отпочинал.
В деня на интервюто подготвяхме репликите ми и оправяхме външността ми. Бетси се зае с дрехите ми, после Го подряза косъмчетата над ушите ми с ножичка, а Бетси се помъчи да ме убеди да си сложа грим, по-точно пудра, за да не ми лъщи лицето. Говорехме тихо, защото екипът на Шарън се настаняваше отвън — интервюто щеше да се проведе в хола на апартамента с изглед към Арката на Сейнт Луис. Портата към Запада. Не съм сигурен какво беше предназначението на тази забележителност, освен да послужи като най-общ символ за средната част на страната: ето къде се намирате.
— Трябва ти поне мъничко пудра, Ник — заяви Бетси най-накрая и се приближи към мен с пухчето. — Носът ти се поти, когато се притесниш.
Танър надзираваше целия процес като диригент. „Не много от тази страна, Го… Бетс, внимавай с пудрата, по-добре не прекалявай…“
— Трябваше да му сложим ботокс — каза тя. Явно ботоксът се бореше не само с бръчките, а и с изпотяването — някои от клиентите им получавали сериозни дози преди процес и съпрузите вече предлагаха да постъпят така и с мен. Предлагаха го предпазливо, внимателно. Ако се стигне до процес.
— Да, само това ми липсва — пресата да надуши, че съм си инжектирал ботокс, след като жена ми си отиде — отбелязах и веднага се поправих: — Изчезна.
Знаех, че Ейми не е мъртва, но също така знаех, че е възможно най-далеч от мен. За мен действително беше съпруга в минало време.
— Браво на теб, но следващия път се постарай изобщо да не го изричаш.
В пет следобед телефонът на Танър звънна и той погледна екранчето.
— Бони. — И остави гласовата поща да поеме разговора. — Ще й се обадя после.
Не искаше никаква нова информация, разпит или клюки да ни принудят да променяме посланието си.
— Сигурен ли сте, че не трябва просто да видим какво иска? — попита Го.
— Иска да ме прецака още повече — казах. — Ние ще й се обадим. След няколко часа. Да почака.
Всички се уверихме взаимно, че не си струва да се тревожим за обаждането. Стаята притихна за половин минута.
— Трябва да призная, че всъщност се вълнувам да се запозная с Шарън Шийбър — каза Го най-накрая. — Дама от класа. Не е като онази Кони Чънг.
Засмях се и точно това целеше сестра ми. Майка ми харесваше Шарън Шийбър и не можеше да понася Кони Чънг — така и не й прости, че е злепоставила майката на Нют Гингрич16 по телевизията — нещо свързано с факта, че Нют беше нарекъл Хилари Клинтън „кучка“. Не помня точно интервюто, но майка ми беше вбесена.
В шест следобед влязохме в стаята, където две кресла бяха поставени едно срещу друго на фона на Арката. Моментът беше идеално подбран, за да бъде осветена Арката, но залезът да не блести в стъклата. Продуцентка, чието име не запомних, затрака към нас върху опасно високите си токчета и ми обясни „какво да очаквам“. Възможно било въпросите да бъдат задавани няколко пъти, та интервюто да се получи възможно най-гладко и за да имаме хубави кадри с реакциите на Шарън. Не било разрешено да разговарям с адвоката си, преди да отговоря. Можело да перифразирам отговор, но да не променям същността му. Ето вода, а сега да ти поставим микрофона.
Вече вървяхме към стола, когато Бетси ме смушка по ръката. Сведох поглед и тя ми показа, че джобът й е пълен с бонбончета.