— Кейти, Джени, Меган или каквото е там… Говориш безумия!
Келнерката се връща, Деси й подава банкнота от двайсет долара и я отпраща. Тя си тръгва ухилена. Държи двайсетачката като чудо невиждано. Отпивам от питието си. Бебето няма да има нищо против.
— Според мен Ник няма да предяви обвинение, ако се върнеш.
— Моля?
— Дойде вкъщи. Мисля, че разбира вината си…
— Дошъл е при теб? Кога?
— Преди няколко дни. Преди да говоря с теб, слава богу.
През последната седмица Ник проявява към мен повече интерес, отколкото през последните няколко години. Винаги ми се е искало някой мъж да се сбие заради мен — в истинска кървава битка — така че това е добро начало: Ник да отиде да разпитва Деси.
— Какво каза? Как ти се стори?
— Като задник от висш порядък. Искаше да го лепне на мен. Разказа ми някаква откачена история как аз…
Винаги ми е харесвала лъжата как Деси се е опитал да се самоубие заради мен. Той наистина беше съсипан от раздялата ни, стана досаден и плашещ и постоянно висеше из кампуса с надеждата да го приема обратно. Като нищо би могъл да посегне на живота си.
— Какво каза Ник за мен?
— Изглежда съзнава, че вече не може да ти навреди, понеже светът е осведомен и загрижен за Ейми. Трябва да ти позволи да се върнеш жива и здрава, а ти можеш да се разведеш и да се ожениш за подходящия мъж. — Отпива от питието си. — Най-накрая.
— Не мога да се прибера у дома, Деси. Дори ако хората повярват на всичко за грубостите на Ник. Пак ще мразят мен — аз ги измамих. Ще бъда най-големият аутсайдер на света.
— Ще бъдеш моят аутсайдер и аз ще те обичам въпреки всичко и ще те пазя от всичко. Край на тревогите ти.
— Няма да можем да общуваме с никого.
— Ще напуснем страната, ако искаш. Ще живеем в Испания, Италия или където пожелаеш, ще ядем манго на слънце. Ще спим до късно, ще играем скрабъл, ще разлистваме книги безцелно и ще плуваме в океана.
— А когато умра, все още ще бъда нелепа бележка под линия, изрод. Не. Имам си гордост, Деси.
— Е, няма да допусна да живееш на паркинг за каравани. Няма. Ще дойдеш с мен и ще те настаним в къщичката край езерото. Там е много уединено. Ще ти нося продукти и всичко необходимо, по всяко време. Можеш да се криеш самичка, докато решим какво да правим.
Къщичката край езерото на Деси всъщност беше огромна, а да ми „носи продукти“ означаваше да ми стане любовник. Усещах нуждата, излъчваше я като телесна топлина. Гърчеше се неспокойно под костюма и адски му се искаше това да се случи. Деси беше колекционер: имаше четири коли, три къщи, множество дрешници с костюми и обувки. Щеше да му е приятно да знае, че съм на сигурно място, под стъклен похлупак. Върховната фантазия на белия рицар: измъква обруганата принцеса от окаяното й положение и я поставя под своя закрила в златния замък, до който единствен той има достъп.
— Не мога да го направя. Ами ако полицията някак разбере и дойде да ме търси?
— Ейми, полицията те мисли за мъртва.
— Не, засега трябва да съм сама. Можеш ли само да ми дадеш малко пари?
— А ако откажа?
— Тогава ще разбера, че предложението ти за помощ не е било искрено. Че си като Ник и искаш само да ме контролираш, независимо по какъв начин.
Деси мълчеше и преглътна напитката си със стиснати челюсти.
— Това е чудовищно обвинение.
— Това е чудовищна постъпка.
— Не те контролирам, притеснявам се за теб. Поживей в къщата край езерото. Ако смяташ, че те притискам, ако се почувстваш неудобно, си тръгни. Най-лошото, което може да се случи, е да си починеш и да се отпуснеш няколко дни.
Мустакатият неочаквано се озовава на нашата маса с несигурна усмивка на лицето.
— Госпожо, дали имате някаква връзка със семейство Енлоу? — пита той.
— Не — отговарям и се извръщам.
— Извинете, но приличате на…
— Ние сме от Канада, а сега ни извинете — срязва го Деси, а типът завърта очи, промърморва „божичко“ и се отправя обратно към бара. Но не спира да ме поглежда.
— Трябва да тръгваме — отбелязва Деси. — Ела в къщата на езерото, още сега мога да те заведа там. — Изправя се.
В къщата на Деси сигурно има превъзходна кухня, стаи, в които мога да се шляя и да танцувам като в „Звукът на музиката“ — сигурно са адски просторни. Най-вероятно има безжичен интернет и кабелна телевизия — за нуждите на командния ми център — и огромна вана, плюшени халати и легло, което не заплашва да се разпадне всеки момент.