Е, щях да имам и Деси, обаче той беше управляем.
Онзи тип на бара още ме зяпа, но вече не толкова добронамерено.
Навеждам се и нежно целувам Деси по устните. Май съм взела решение.
— Ти си прекрасен човек, съжалявам, че те поставям в такова положение.
— Аз искам да бъда в това положение, Ейми.
Докато излизаме и минаваме покрай един адски потискащ бар, където във всеки ъгъл бръмчат телевизори, виждам на екрана Пачаврата.
Пачаврата дава пресконференция.
С Деси спираме и вперваме поглед в един телевизор в ъгъла.
Анди изглежда дребничка и безвредна. Прилича на детегледачка, при това не на сексапилна детегледачка, а на момиче от квартала, което си играе с децата. Знам, че не е истинската Анди, защото съм я следила. В действителност тя носи прилепнали потници, които подчертават гърдите й, и прилепнали джинси, а косата й е дълга и чуплива. На живо изглежда като покана за чукане.
Сега е облечена с измачкана лятна рокля, косата й е прибрана зад ушите и явно е плакала — личи по розовите торбички под очите. Изглежда изтощена, напрегната и всъщност е много красива. По-хубава, отколкото смятах преди. Не съм я виждала толкова отблизо. Има лунички.
— О, мамка му! — възкликва една жена пред приятелката си с коса като евтино каберне.
— О, нееее, наистина бях започнала да съчувствам на този тип! — отговаря приятелката.
— В хладилника ми има гадости, които са по-стари от това девойче. Ама че задник!
Анди застава зад микрофона и свежда поглед към листа с изявлението си, който трепери в ръката й. Горната й устна е влажна и лъщи на светлината на прожекторите. Изтрива потта с показалеца си.
— Хмм… Ето какво искам да кажа: имах връзка с Ник Дън от април 2011 година до 5 юли тази година, когато съпругата му Ейми Дън изчезна. Ник ми беше преподавател в колежа в Картидж, сближихме се и започнахме връзка.
Млъква и се прокашля. Тъмнокоса жена зад нея, не много по-възрастна от мен, й дава вода, която Анди изпива бързо, а чашата трепери в ръката й.
— Много се срамувам, че имах връзка с женен мъж. Това противоречи на моите ценности. Наистина бях убедена, че съм влюбена… — разплаква се тя и гласът й потрепва — … в Ник Дън и че той е влюбен в мен. Той ми каза, че връзката със съпругата му е приключила и двамата скоро ще се разведат. Не знаех, че Ейми Дън е бременна. Ще сътруднича на полицията в разследването относно изчезването на Ейми Дън и ще направя всичко по силите си да помогна.
Гласчето й е тънко, детинско. Тя вдига поглед към камерите отпред, видимо се стряска и отново свежда очи. Две ябълки почервеняват на кръглите й бузи.
— Аз… аз… — разридава се тя и майка й — жената сигурно е майка й, имат еднакви твърде големи очи — слага ръка върху рамото й Анди продължава да чете: — Много съжалявам и се срамувам от стореното. Искам да се извиня на семейството на Ейми за болката, която им причиних. Съдействам на полицията в разследването… О, това вече го казах.
Анди се усмихва стеснително, а представителите на пресата се смеят насърчаващо.
— Горкичката! — възкликва червенокоската.
Тя е малка уличница и не заслужава състрадание. Не мога да повярвам, че някой съжалява Анди. Буквално отказвам да го повярвам.
— Аз съм студентка на двайсет и три години — продължава тя. — Моля ви само за малко уединение, за да преодолея този труден момент.
— Късмет — промърморвам, докато Анди отстъпва назад, някакъв полицай отказва да отговаря на въпроси и всички се отдръпват от камерите. Улавям се, че съм се наклонила наляво, сякаш за да ги последвам.
— Горкичкото агънце — съжалява я по-възрастната жена. — Изглеждаше ужасена.
— Май в крайна сметка той го е направил.
— Бил е с нея повече от година.
— Боклук!
Деси ме побутва и се ококорва въпросително: знаеше ли за връзката? Добре ли си? Вероятно изражението ми е бясно — горкото агънце, как пък не! — но се преструвам, че е заради изневярата. Кимам и се усмихвам неохотно. Добре съм. Точно преди да си тръгнем, виждам родителите си, хванати за ръце както винаги, пристъпват заедно към микрофона. Майка ми, изглежда, се е подстригала. Трябва ли да се подразня, че насред драмата около моето изчезване тя се е погрижила за външния си вид? Когато някой умре и роднините му продължат напред, винаги казват: еди-кой си би искал така. Аз не искам.