Знаех, че Шарън ще се възползва от възможността да обрисува Елън Абът като състезателка за сензационно висок рейтинг. Познавах величествената Шарън с двайсетгодишен журналистически опит и с нейните интервюта с Арафаг, Саркози и Обама и знаех, че самата мисъл за Елън Абът я оскърбява. Аз съм (бях) журналист, знам как стоят нещата, затова когато изрекох тези думи — ефектът на Елън Абът — забелязах как устата на Шарън потрепна, как веждите й съвсем лекичко се извиха, как цялото й изражение се проясни. Видиш ли това изражение, разбираш — улучил си право в целта.
В края на интервюто тя пое и двете ми ръце в своите — хладни и малко мазолести, бях чел, че е запалена по голфа — и ми пожела всичко най-хубаво.
— Ще те държа под око, приятел — обеща, после целуна Го по бузата и се отдалечи с апломб. Гърбът на роклята й се оказа бойно поле на безопасни игли, които придържаха материята да не се смъква.
— Справи се чудесно, мамка му — оповести Го и се запъти към вратата. — Беше съвсем различен от преди. Владееше положението, но без да си наперен. Дори челюстта ти не беше толкова… скапандурска.
— Махнах вдлъбнатината на брадичката си.
— Да, почти.
След интервюто с Шарън Шийбър дадох още три интервюта — за две кабеларки и за една национална мрежа. Интервюто с Шийбър щеше да се излъчи на следващия ден, а после щяха да тръгнат останалите материали — домино от извинения и угризения. Поемах нещата в свои ръце. Вече нямаше да се примирявам да бъда евентуално виновният съпруг или емоционално студеният съпруг или безсърдечният съпруг неверник. Мен ме познаваха всички, много мъже (и жени) бяха като мен: аз изневерявах, чувствах се гадно и бях готов на всичко необходимо, за да оправя нещата, защото бях истински мъж.
— В прилична форма сме — оповести Танър, докато се прибирахме малко преди полунощ. — Това с Анди… няма да е толкова ужасно, колкото можеше да бъде, благодарение на интервюто с Шарън. Просто от сега нататък трябва да сме с една крачка напред.
Го ми звънна и аз вдигнах. Гласът й беше писклив и тънък.
— Ченгетата са тук със заповед за обиск на бараката… Влезли са и в къщата на татко. Те са… Страх ме е…
Го беше в кухнята и пушеше, когато пристигнахме, а съдейки по препълнения кичозен пепелник от 70-те, явно бе подкарала втория пакет. Тромаво хлапе без рамене, с къса подстрижка и полицейска униформа седеше до нея на едно от високите столчета.
— Това е Тейлър — представи го тя. — Отраснал е в Тенеси, има кон, който се казва Кастърд…
— Кастър — поправи я Тейлър.
— Кастър. И е алергичен към фъстъци. Не конят. Тейлър. А освен това си е сцепил устната. Същото се случва и с бейзболните играчи, обаче Тейлър не е сигурен как се е случило при него. — Го си дръпна от цигарата и очите й се насълзиха. — Тук е от доста време.
Тейлър се помъчи да ме изгледа сурово, но в крайна сметка забоде поглед в лъснатите си обувки. Бони се показа през плъзгащата се врата в задната част на къщата.
— Голям ден, момчета — оповести тя. — Ще ми се да си беше направил труда да ни кажеш, че имаш гадже, Ник. Щеше да ни спестиш доста време.
— С радост ще обсъдим това и съдържанието на бараката — и за двете възнамерявахме да ви съобщи — каза Танър. — Честно казано, ако бяхте проявили любезността да ни предупредите за Анди, щяхме да спестим доста болка. Но вие се нуждаехте от пресконференцията, трябваше ви публичността. Отвратително, да изправите момичето пред всички.
— Добре — сряза го Бони. — И така, бараката.
Бони ни обърна гръб и ни поведе към бараката през оредялата в края на лятото трева. От косата й като булчински воал се ветрееше една паяжина. Махна нетърпеливо, когато видя, че не я следвам.
— Хайде, няма да те ухапя — подкани ме.
Бараката беше осветена с няколко портативни лампи, които й придаваха още по-зловещ вид.
— Кога си идвал тук за последен път, Ник?
— Съвсем наскоро, понеже тук ме доведе търсенето на съкровища, организирано от жена ми. Но тези вещи не са мои, затова нищо не съм пипал.
— Двамата с клиента ми имаме сензационна нова теория — поде Танър, но се овладя. Фалшивата му телевизионна дикция беше толкова ужасна и неуместна, че всички се сепнахме.