— Сензационна значи? Колко вълнуващо! — каза Бони.
— Всъщност се канехме да ви информираме…
— Наистина ли? Много подходящ момент. Останете тук, ако обичате.
Вратата висеше на пантите си и отстрани се поклащаше строшеният катинар. Гилпин беше вътре и описваше предметите.
— Това ли са стиковете за голф, с които не играеш? — попита той и побутна лъскавите метални пръчки.
— Нищо вътре не е мое, нито съм го сложил тук.
— Интересно, понеже всички вещи отговарят на покупките с кредитните карти, които също не са твои — рязко отбеляза Бони. — Тук е като, как се казва… мъжка бърлога. Мъжка бърлога, която още се изгражда, само съпругата да се разкара завинаги. Хубави хобита си имаш, Ник. — Тя извади три големи кашона и ги стовари пред краката ми.
— Какво е това?
Отвори ги с връхчетата на пръстите си отвратено, нищо че носеше ръкавици. Вътре имаше стотици дивидита с порно, с всякаква плът по обложките.
— Признавам, Ник — изкиска се Гилпин, — мъжът наистина си има нужди…
— Мъжете много държат на зрителните усещания — така казваше бившият ми съпруг, когато го спипах — отбеляза Бони.
— Може и да държат на зрителните усещания, но Ник, дори аз се изчервих от тези неща — призна Гилпин. — И малко ми се доповръща от някои, а пък не съм от гнусливите.
Той разпери няколко дивидита като грозно тесте карти. Повечето заглавия говореха за насилие: „Брутално и анално“, „Брутални свирки“, „Унижени курви“, „Садистична пачавра“, „Групово изнасилване на пачаври“ и поредица от осемнайсет серии, озаглавена „Размажи кучката“, а на всяка обложка имаше жени, които се гърчат от болка, докато ухилени похотливо мъже пъхат в тях най-различни предмети.
Извърнах се.
— О, сега пък се смущава! — ухили се Гилпин.
Срещнахме се половин час по-късно в полицейския участък.
Гилпин ни посрещна на стълбите на полицията с кока-кола в ръка — късна вечеря. Когато се обърна и ни поведе, забелязах потния му гръб. Слънцето отдавна беше залязло, но въздухът още беше влажен. Гилпин размаха ръце, ризата се отлепи и веднага отново се залепи за кожата му.
— Още е горещо — оплака се той. — Утре се очаква още по-голяма жега.
Бони ни чакаше в заседателната зала, същата като първата нощ. Нощта на изчезването. Беше сплела на френска плитка тънката си коса и я бе вдигнала на тила си доста предизвикателно, освен това си беше сложила червило. Изведнъж се запитах дали няма среща. Среднощна среща.
— Имаш ли деца? — попитах изненадващо, докато си дърпах един стол.
Тя се сепна от въпроса и изпъна пръст:
— Едно.
Не каза име, възраст или каквото и да е друго. Беше настроена делово. Опита да ни принуди да започнем първи.
— Най-напред вие — каза Танър. — Кажете ни с какво разполагате, а ние ще ви обясним защо е безполезно.
— Не се съмнявам — отговори Бони. — Добре.
Включи диктофона и направи нужното въведение.
— Ник, вие твърдите, че никога не сте купували вещите в бараката, собственост на сестра ви.
— Точно така.
— Отпечатъците ви са по почти всички вещи в бараката.
— Моля? Това е лъжа! Не съм докосвал нищо, нищичко вътре! С изключение на бележката от Ейми и подаръка ми за годишнината, който тя е оставила вътре.
— И който донесохме днес тук — поясни Танър.
— Отпечатъците ви са по порното, стиковете за голф, кутиите на часовниците и дори по телевизора.
И тогава си дадох сметка с какво удоволствие е осъществила всичко това Ейми: моят дълбок и самодоволен сън (с който се фуках пред нея и твърдях, че ако е по-спокойна и лежерна като мен, безсънието й ще изчезне) се обърна против мен. Представях си всичко: Ейми е на колене, топлото ми хъркане гали бузите й, докато тя притиска един от пръстите ми тук, друг — там, и то месеци наред. Можела е дори да ме дрогира, без да се усетя. Помня как се взираше в мен една сутрин, като се събудих със залепнали от съня устни, и каза:
— Знаеш ли, спиш като прокълнат. Или като дрогиран.
Бил съм и двете, но не съм го знаел.
— Искате ли да обясните отпечатъците? — попита Гилпин.
— Разкажете ни и останалото — подкани го Танър.
Бони остави малък кожен класьор с три халки върху масата пред нас, овъглен по ръбовете.
— Това познато ли ви е?