— Лалета по всяко време на годината — повтарям и се постаравам очите ми да заблестят. Лалетата бяха любимите ми цветя в гимназията. Те бяха любими на всички, герберите от началото на деветдесетте. Сега харесвам орхидеи, които в основни линии са точно противоположното на лалетата.
— Ник би ли се сетил някога да ти построи нещо подобно? — прошепва Деси в ухото ми, докато лалетата се полюшват под механичната струя вода отгоре.
— Ник дори не помни, че харесвам лалета — давам аз правилния отговор.
Жестът е мил, дори повече от мил. Имам си собствена оранжерия като в приказките. Но въпреки това неочаквано нервите ми се обтягат: обадих се на Деси само преди двайсет и четири часа, а лалетата не са засадени току-що и в спалнята не мирише на прясна боя. Започвам да се чудя: за по-честите му писма през последните години, за печалния тон на някои от тях… Колко ли дълго е чакал да ме доведе тук? И колко смята, че ще остана? Достатъчно, за да се наслаждавам на цъфналите лалета всеки ден през годината.
— Божичко, Деси, като във вълшебна приказка е!
— Твоята приказка — уверява ме той. — Искам да видиш какъв може да бъде животът.
Разбира се, в приказките винаги има злато. Чакам да ми даде пачка банкноти, тъничка кредитна карта или нещо полезно. Разходката ни се завърта обратно през всички стаи, за да ахкам и охкам на подробности, които съм пропуснала предния път, и накрая се връщам в спалнята си, обзаведена със сатен и коприна, розов плюш и бял памук, бонбонена стая на бонбонено момиченце.
Той чака. Аз гукам, ахкам и охкам и най-накрая го питам малко стеснително:
— Деси, ще имаш ли възможност да ми оставиш малко пари?
Той се преструва на изненадан:
— Нали не ти трябват в момента? Вече няма да плащаш наем, къщата е заредена с храна. Ще ти донеса нови дрехи. Не че не ми харесва евтиният ти шик…
— Мисля, че ще се чувствам по-комфортно с малко пари в брой. В случай на нещо непредвидено. Ако се наложи бързо да замина оттук.
Той отваря портфейла си и изважда две банкноти по двайсет долара, които нежно притиска към дланта ми.
— Заповядай — казва любезно.
В този миг се питам дали не съм допуснала огромна грешка.
Ник Дън
Изчезнала от единайсет дни
Не биваше да се репча толкова. Какъвто и да беше този дневник, той щеше да ме съсипе. Вече си представях корицата на един истински криминален роман: черно-бялата снимка от сватбата ни, кървавочервения фон и обложката: „Включително 16 страници с непубликувани снимки и дневника на Ейми Елиът Дън — глас от гроба…“! Стори ми се необичайно и дори сладко — лятното четиво на Ейми, онези долнопробни кримки, които намирах на разни места из къщата. Мислех си, че така просто се отпуска, почива си с несериозно четиво.
Но не, тя ги е изучавала.
Гилпин си дръпна стол, обкрачи го с лице към облегалката и се наведе към мен, скръстил ръце — филмовата му поза на ченге. Беше два през нощта и аз го усещах мъчително.
— Разкажи ни за болестта на жена си през последните няколко месеца — каза той.
— Каква болест? Ейми не е боледувала. Е, веднъж годишно може и да настине…
Бони взе книгата и отгърна на една отбелязана страница:
— Миналия месец си приготвил питиета за себе си и за Ейми и двамата сте седнали на задната веранда. Тя пише тук, че питиетата били ужасно сладки и описва нещо, което според нея е алергична реакция: „Сърцето ми заби лудо, езикът ми беше обложен и залепна за устата ми. Краката ми омекнаха и Ник ми помогна да се кача по стълбите“. — Бони слага пръст, за да отбележи мястото, докъдето е стигнала, и вдига глава, като че ли е възможно да не съм внимавал. — Когато Ейми се събужда на следващата сутрин: „Главата ме болеше и усещах корема си мазен, но най-лошото беше, че ноктите ми бяха посинели, а когато се погледнах в огледалото — устните ми също“.
— Нищо подобно не се е случвало — заявих пренебрежително. — Нищичко. — Бони ми допадаше, не очаквах това от нея.
— Това почеркът на жена ти ли е? — попита полицайката, наклони книгата към мен, и аз видях стегнатия и назъбен като кривата на графика почерк на Ейми.
— Да, така мисля.
— Графологът ни също.
Бони изрече думите с известна гордост и аз се досетих: това е първият случай на тези двамата, който изисква намесата на външни експерти и ги задължава да се свържат с професионалисти, занимаващи се с екзотични неща като анализ на почерци.