— Това не удовлетворява… чувството й за справедливост.
— Боже, Ник, не ти ли омръзна всичко това? — попита Гилпин. — Жена ти го е написала собственоръчно: „Този мъж ще ме убие“.
Някога някой ги беше посъветвал да използват често името на заподозрения, защото така той ще се почувства удобно познат. Същото важи за продажбите.
— Ходил ли си наскоро в къщата на баща си, Ник? — попита Бони.
— Да, знам, задействах алармата на… четиринайсети юли, после вие сте намерили дневника, след като сте получили обаждането кога… на петнайсети? Точно както с посещението ми в Ханибал и намерената чанта. Това е търсенето на съкровища — подхвърлих, съзнавайки колко невероятно звучи. Помъчих се да преодолея нов прилив на себененавист: жена ми ме беше измамила два пъти. Не само ме накара да повярвам, че все още ме обича, но в действителност ме принуди сам да се улича. Лошо момиче. За малко да прихна. Мили боже, адски я мразех, но как да не се възхитиш на кучката!
— Ейми го е сложила там — казах. — И ми е написала насочваща следа, за да може като пълен кретен да отида в къщата на баща си и да се улича.
— С клиента ми носим насочващите писма — съобщи Танър. — Като проява на добра воля.
Извадих следите от търсенето на съкровища и любовните писма на Ейми и ги разперих пред ченгетата, все едно правя номер с карти. Поизпотих се, докато те ги четяха. Адски ми се искаше полицаите да вдигнат поглед и да заявят, че вече всичко им е ясно.
— Добре. Твърдиш, че Ейми те е ненавиждала толкова силно, че месеци наред е кроила как да те натопи за убийство, така ли? — попита Бони тихо и сдържано с тона на разочарован родител.
— Да.
— Това не ми прилича много на сърдита жена, Ник — отбеляза тя. — Ейми влага цялото си старание да ти се извини, да предложи да започнете отначало, да ти покаже колко те обича: ти си блестящ, ти си умен.
— О, по дяволите!
— Ето, Ник, поредната ти невероятно странна реакция за невинен човек — отбеляза Бони. — Четем милите писма на съпругата ти, може би последните й думи, а ти всъщност се ядосваш. Още помня първата нощ: Ейми беше изчезнала, ти дойде тук, държахме те в тази стая четирийсет и пет минути, а ти изглеждаше… отегчен. Наблюдавахме те, а ти заспа.
— Това няма нищо общо — поде Танър.
— Опитвах се да запазя спокойствие.
— Наистина изглеждаше много спокоен — увери ме Бони. — През цялото време се държиш… неуместно. Без никаква проява на чувства, лекомислено.
— Просто съм такъв, не разбирате ли, студен. Каквото и да ми струва. Ейми го знае… Непрекъснато се оплакваше, че не проявявам достатъчно съпричастност, че се затварям в себе си, че не умея да се справям с трудните чувства — печал, вина. Знаела е, че ще изглеждам адски виновен… било е част от плана й. Не се тревожа за жена си, защото съм сигурен, че е жива! Мили боже! Говорете с Хилари Ханди! Говорете с Боби О’Хара. Аз се свързах с тях. Те ще ви кажат каква е.
— Говорихме с тях — осведоми ме Гилпин.
— И?
— Хилари Ханди е правила два опита за самоубийство в гимназията. Боби О’Хара два пъти е влизал в рехабилитационна клиника.
— Вероятно заради Ейми.
— Или защото и двамата са много неуравновесени и изтерзани от вина човешки същества — каза Бони. — Да се върнем на търсенето на съкровища.
— Целта на тези мили писъмца е да притъпят бдителността ми за известно време… — Усещах, че гласът ми секва. — Искала е да бъде сигурна, че ще отида на тези места, за да имате данни за присъствието ми навсякъде, където е подхвърлила фалшиви улики. Сериозно ви говоря — тази жена е драматизирала историята на собственото си убийство и се е наслаждавала на всяка проклета секунда.
Гилбърт преднамерено монотонно прочете на глас втората насочваща следа:
— Ти ме отвеждаш на онова място, разказваш ми за момчешките си приключения, облечен с оръфани джинси и шапка с козирка. Да си откраднем целувка… сякаш току-що сме се венчали.
— И твърдиш, че това е написано, за да те накара да отидеш в Ханибал, така ли? — попита Бони.
Кимнах.
— Никъде не се споменава Ханибал — отбеляза тя. — Дори не се намеква за града.
— Шапката с козирка, това е стара шега помежду ни за…
— О, ваша шега! — възкликна Гилпин.
— Ами следващата следа за малката кафява къща? — попита Бони.