Аз обаче си мисля за друг вид контрол. Мисля си как архитектът Франк Лойд Райт е създавал моделите на роклите на съпругата си, за да бъдат допълнение към къщите, в които са живеели (по-точно — роклите на съпругите си), и си казвам, че е голяма рядкост някой мъж да не се опитва да доминира над жена дори под формата на грижи за нея: ето ти пуловер да не ти е студено, миличка, а сега го облечи, понеже така си го представям.
Ник поне не постъпваше така. Ник ме оставяше да правя каквото си искам.
Иска ми се Деси просто да стои мирно и да мълчи. Той е неспокоен и нервен, като че ли съперникът му е в стаята при нас.
— Шшшт — казвам, когато красивото ми лице се появява на екрана, после снимките следват една след друга като падащи листа, колаж от най-различни Ейми.
— Тя беше момичето, което всяко друго момиче мечтаеше да бъде — казва гласът на Шарън зад кадър. — Красива, умна, вдъхновяваща и много богата.
— Той беше мъжът, на когото мнозина се възхищаваха…
— Не и той… — промърмори Деси.
— … красив, забавен, умен и очарователен. Но на пети юли съвършеният им свят се срути, когато Ейми Елиът Дън изчезна точно в деня на петата годишнина от сватбата им.
Още обобщения на историята. Мои снимки на Ник и Анди. Стандартни снимки на тест за бременност и неплатени сметки. Наистина съм се справила прекрасно. Все едно да нарисуваш стенопис, а после да направиш крачка назад и да си кажеш: идеално.
— А сега ексклузивно, Ник Дън слага край на мълчанието си и ще ни разкаже не само за изчезването на жена си, но и за своята изневяра, за всички слухове.
Изпитвам неочакван прилив на топлота към Ник, защото е сложил любимата ми вратовръзка, която аз му купих и която той намира за твърде ярка. Тя е пауново пурпурна и прави очите му почти виолетови. През последния месец самодоволното му коремче се е стопило — няма го, изчезнала е и заоблеността на лицето, брадичката му не е толкова вдлъбната. Косата му е подкъсена, не подстригана — представям си как Го я кълца, преди той да застане пред камерата. Заема мястото на мама, суети се край него, изтрива с влажен от слюнка пръст някакво местенце на брадичката му. Сложил е моята връзка, а когато вдига ръка и прави някакъв жест, виждам, че е сложил и моя часовник, който му подарих за трийсет и третия рожден ден: класическия „Макс Хецъл Спейсвю“. Досега не го слагаше, понеже не бил в неговия стил, макар че е напълно в негов стил.
— Много е спретнат за мъж, който смята, че съпругата му е изчезнала — злобно отбелязва Деси. — Добре че не си е направил маникюр.
— Ник никога не си прави маникюр — казвам и поглеждам към полираните нокти на Деси.
— Да минем направо на въпроса, Ник — казва Шарън. — Имаш ли нещо общо с изчезването на жена си?
— Не. Не. Абсолютно не, сто процента не — отговаря Ник и тренирано я гледа в очите. — Но нека да кажа, Шарън, че все пак не съм невинен, не съм безукорен, не съм добър съпруг. Ако не се тревожех толкова за Ейми, бих казал, че в известен смисъл е добре, че тя изчезна…
— Извинявай, Ник, но мнозина трудно биха повярвали на думите ти, при положение че съпругата ти е изчезнала.
— Това е най-ужасното и нетърпимо чувство на света и аз повече от всичко искам тя да се върне. Казвам само, че случилото се ми отвори очите по жесток начин. Ужасно е да си помислиш, че си толкова лош човек, та е нужно нещо такова, за да те измъкне от омагьосания кръг на себичността ти и да те накара да осъзнаеш, че си бил най-щастливото копеле на света. Искам да кажа… тази жена ми беше равностойна, всъщност ме превъзхождаше във всичко, а аз допуснах собствената ми неувереност — заради уволнението ми, заради неспособността си да издържам семейството, заради факта че остарявам, по дяволите… да засенчи всичко останало.
— О, я стига… — казва Деси, но аз му шъткам да замълчи. За Ник публичното признание, че не е свестен тип, е равносилно на малка смърт, и то не в смисъла на petitte mort19.
— Освен това, Шарън, нека да кажа нещо. Нека да го кажа направо: аз й изневерих. Унижих съпругата си. Не исках да бъда мъжът, в когото съм се превърнал, но вместо да работя върху себе си, предпочетох лесното решение. Изневерих й с млада жена, която почти не ме познаваше. Затова пред нея можех да се преструвам на голямата работа. Можех да се преструвам, че съм такъв, какъвто исках да бъда — умен, уверен и успял, защото тази млада жена не ме познаваше. Това момиче не ме беше виждало да плача посред нощ, скрил лице с хавлиена кърпа в банята, защото съм изгубил работата си. Тя не познаваше всичките ми недостатъци и слаби места. Бях глупак, който смяташе, че ако не е съвършен, съпругата му няма да го обича. Исках да бъда нейният герой и когато ме уволниха, изгубих самоуважението си. Вече не можех да бъда този герой. Шарън, умея да различавам доброто от злото и прекрасно съзнавам, че това, което направих, е лошо.