Заплаха, замаскирана като загриженост.
Поглеждам го с нескрита ненавист. Понякога усещам как кожата ми пламва от отвращение и от усилието да прикривам това отвращение. Бях забравила за него. За манипулациите, за мъркащото упорство, за деликатния тормоз. Мъж, който намира вината за еротична. И ако нещата не станат, както си ги представя, задвижва малките си механизми и налага наказанието. Ник поне е достатъчно мъж, че да си пъхне члена в нещо. Деси само бърника с меките си пръсти, докато му дам каквото иска.
Мислех, че мога да го контролирам, но не мога. Имам чувството, че ще се случи нещо лошо.
Ник Дън
Изчезнала от трийсет и три дни
Дните бяха разтеглени и безкрайни, а после се блъснаха в стена. Една августовска сутрин излязох да пазарувам, а когато се върнах, заварих в дневната Танър, Бони и Гилпин. На масата в найлонов плик за улики видях дълъг прът с вдлъбнатини за пръстите.
— Намерихме това на няма и осемстотин метра надолу по реката от дома ти още при първото търсене — каза Бони. — Тогава не ни се стори важно. Просто някакъв плавей, обаче пазим всичко, което намираме. След като ни показа марионетките Пънч и Джули… всичко си дойде по местата. Затова изследвахме пръта за ДНК.
— И? — попитах глухо.
Бони се изправи и ме погледна право в очите. Звучеше тъжно:
— Въпреки престоя във водата открихме кръв на Ейми. Случаят официално вече е убийство. И ние смятаме, че това е оръжието на престъплението.
— Стига, Ронда!
— Време е, Ник — каза тя. — Време е.
Започваше следващата част.
Ейми Елиът Дън
Изчезнала от четирийсет дни
Намерих стара връв и празна бутилка от вино и ги използвам за проекта си. И малко вермут. Готова съм.
Дисциплина. Нужна е дисциплина и концентрация. Готова съм за задачата.
Нагласям се както най-много ме харесва Деси — като нежно цвете. Косата ми се спуска на вълни и е парфюмирана. Кожата ми е изсветляла, след като от един месец живея все вътре. Нямам почти никакъв грим: съвсем малко очна линия, лека спирала, розови бузи и прозрачен гланц. Нося розова прилепнала рокля, която той ми купи. Без сутиен. Без бикини. Без обувки, нищо че е хладно. Запалвам огън, парфюмирах въздуха и когато той пристига следобед неканен, аз го посрещам с удоволствие. Обвивам го с ръце и заравям лице в шията му. Потривам бузата си в неговата. През последните две седмици се държа много мило с него, но това прилепване е ново.
— Какво има, миличка? — пита той учуден и толкова доволен, че се засрамвам.
— Снощи сънувах ужасен кошмар — прошепвам. — За Ник. Събудих се и единственото ми желание беше ти да си тук. А на сутринта… Цял ден копнея за теб.
— Мога да съм тук винаги, ако искаш.
— Искам — казвам и извръщам лице към него, за да ме целуне. Целувката му ме отвращава — просто ме гризе колебливо като риба. Така Деси изразява уважението си към тази насилена и нещастна жена. Отново ме гризка със студените си устни, а на мен ми се иска това просто да свърши, да приключи, затова го придърпвам към себе си разтварям устните му с език. Искам да го захапя или да го одера.
Той се дръпва.
— Ейми, преживяла си много. Твърде скоро е. Не искам да бързаш толкова, ако не го желаеш. Ако не си сигурна.
Знам, че ще трябва да докосне гърдите ми, че ще трябва да проникне в мен, и просто искам всичко да приключи. Едва се сдържам да не го одера, и то бавно.
— Сигурна съм — уверявам го. — Мисля, че съм сигурна още от шестнайсетгодишна. Просто се страхувах.
Това не означава нищо, но знам, че ще го възбуди.
Отново го целувам, после го питам дали ще ме отведе в спалнята ни.
В спалнята той бавно ме съблича и целува всички части на тялото ми, които нямат нищо общо със секса — рамото, ухото — а аз деликатно го насочвам далеч от китките и глезените си. Просто ме изчукай, за бога. Само след десет минути най-накрая грабвам ръката му и я пъхвам между краката си.
— Сигурна ли си? — пита той, дръпва се от мен зачервен и с паднал на челото му кичур коса като в училище. Все едно сме в стаята ми в общежитието, толкова е напреднал Деси.
— Да, скъпи — отговарям и скромно посягам към члена му.