— Цветя… или нещо — продължи тя. — Затова отворих, без да се замислям. Деси с онова негово изражение. Решително. Сякаш през цялото време се е готвел. А аз стисках дръжката на куклата Джуди. Намери ли марионетките? — усмихна ми се през сълзи. Изглеждаше толкова сладка.
— О, намерих всичко, което си оставила за мен, Ейми.
— Току-що бях намерила дръжката на куклата Джуди — беше паднала, без да забележа — затова я държах, когато отворих вратата. Опитах да го ударя, сборичкахме се и той ме удари силно. Силно. Следващото, което си спомням…
— Натопи ме за убийство и изчезна.
— Всичко мога да ти обясня, Ник.
Взрях се в нея за дълго. Видях ни под горещото слънце, проснати на пясъчния плаж с преплетени крака, видях семейните вечери в къщата на родителите й, когато Ранд все ми доливаше и ме потупваше по рамото, видях ни излегнали се на килима в тесния ми апартамент в Ню Йорк, говорим си и се взираме в ленивия вентилатор на тавана, видях и майката на детето си, и невероятния живот, който планирах за нас някога. Преживях един миг, който трая колкото два удара на сърцето ми, едно, две, после неистово ми се прииска тя да казва истината.
— Всъщност се съмнявам, че можеш да обясниш всичко — казах. — Но адски ще ми е приятно да те гледам как се мъчиш.
— Изпитай ме.
Тя се опита да хване ръката ми, а аз я отблъснах. Отдръпнах се от нея, поех си дъх и после се обърнах с лице. Човек винаги трябва да е с лице към съпругата ми.
— Хайде, Ник, изпитай ме.
— Разбира се. Защо всяка следа от търсенето на съкровища беше скрита на място, където съм имал… отношения с Анди?
Тя въздъхна и забоде поглед в пода. Глезените й бяха разранени.
— Дори не знаех за Анди, докато не разбрах от телевизията… докато бях завързана за леглото на Деси, скрита в къщата му край езерото.
— Значи е… съвпадение?
— Тези места бяха важни за нас — каза тя. Една сълза се плъзна по лицето й. — Твоят кабинет, където се възроди страстта ти към журналистиката.
Изсумтях.
— Ханибал, където най-сетне разбрах колко много означава за теб този район. Къщата на баща ти — да се изправиш пред човека, който толкова силно те е наранил. Къщата на майка ти, където сега живее Го, двете жени, които са те превърнали в толкова свестен човек. Но… не се учудвам, че ти се е приискало да споделиш тези места с някого… — наведе глава тя, — в когото си се влюбил. Винаги ти е харесвало да повтаряш.
— Добре, защо на всяко от тези места имаше дребни следи, които ме уличаваха в убийството ти? Бикини, чантата ти, дневникът ти. Обясни ми дневника, Ейми, с всички лъжи в него.
Тя само се усмихна и поклати глава, сякаш й е мъчно за мен.
— Всичко мога да обясня — каза.
Вгледах се в мокрото от сълзи лице и после сведох очи към кръвта.
— Ейми, къде е Деси?
Тя отново поклати гласа с тъжна усмивка.
Запътих се да звънна в полицията, но почукването на вратата ми показа, че ченгетата вече са тук.
Ейми Елиът Дън
Нощта на завръщането
Спермата на Деси все още е в мен след последния път, когато ме изнасили, затова медицинският преглед минава добре. Следите от въжета по китките ми, наранената ми вагина, синините ми — тялото, което им предоставих, са като по учебник. По-възрастен лекар с влажен дъх и дебели пръсти осъществява мануалния преглед — стърже и хрипти, а детектив Ронда Бони държи ръката ми. Все едно са ме стиснали студените нокти на птица. Изобщо не ми въздейства утешително. Веднъж, когато си мисли, че не я гледам, тя дори се усмихва. Адски се радва, че в крайна сметка Ник не е лошият. Да, всички жени в Америка могат да въздъхнат облекчено.
Изпратиха полицаи в дома на Деси, където го намериха гол и изтощен, със слисано изражение, все още с няколко мои кичура коса между пръстите и в подгизнало от кръв легло. Ножът, който използвах за него и за моите въжета, ще бъде наблизо на пода, където го хвърлих, когато тръгнах боса, без да взема нищо от къщата освен ключовете — за колата, за портата, качих се, цялата омазана с кръвта му, в неговия ретро „Ягуар“ и се върнах като избягал домашен любимец обратно у дома при съпруга си. Бях се превърнала в животно — не мислех за нищо друго, освен да се върна при Ник.
Възрастният лекар ми съобщава добрата новина, че не ми е нанесена трайна вреда и няма нужда от кюртаж — пометнала съм много рано. Бони продължава да стиска ръката ми и да мърмори: „Мили боже, преживели сте ужасно много, но бихте ли могли да отговорите на няколко въпроса?“. Светкавично мина от съболезнованията към деловите задачи. Според мен грозните жени обикновено са или прекалено почтителни, или невероятно груби.