В.: Много добра памет.
О.: Благодаря.
В.: Значи държахте ножица и дръжката на Джуди, когато слязохте долу. Защо и двете?
О.: Кой знае? Не разсъждавах, просто отидох да отворя вратата. Аз… по някаква причини си помислих, че може да са цветя, а не исках доставчикът да си тръгне, понеже у дома няма кой да подпише, че ги е получил.
В.: Какво стана после?
О.: Деси закрачи из къщата зачервен и не на себе си, и каза: „Какво ще правиш на годишнината си?“. Това ме уплаши — че знае датата на годишнината ми, че изглежда ядосан по този повод, а после тревогата му изригна, той ме стисна за китките, изви ръцете ми зад гъба, ножицата изхвръкна и аз се опитах да се вкопча в първото нещо пред погледа си.
В.: После?
О.: Ритнах го и се измъкнах за секунда, изтичах в кухнята, сборичкахме се и той ме удари веднъж с дървената дръжка на Джуди, аз политнах и той ме удари още два-три пъти. Помня, че за секунда нищо не виждах, всичко ми беше размазано, главата ми пулсираше и се помъчих да взема дръжката, но той прободе ръката ми с джобното ножче, което носеше. Още имам белег, нали виждате?
В.: Да, беше отбелязано по време на медицинския преглед. Имате късмет, че раната е само повърхностна.
О.: Не я усещам повърхностна, повярвайте ми.
В.: Значи той ви намушка. Ъгълът е…
О.: Не съм сигурна под какъв ъгъл се намирах, нито дали го направи нарочно, нито дали случайно не съм се натъкнала на острието — изгубих равновесие. Помня, че дървената дръжка падна на пода и аз погледнах надолу и видях кръвта от прободната рана да се стича на локва край пръчката… Струва ми се, че тогава съм припаднала.
В.: Имате късмет, че не са останали трайни контузии на местата, където ви е ударил.
О.: Мисля, че не нарани кожата. Но наистина ме зашемети.
В.: Къде бяхте, когато се свестихте?
О.: Свестих се с вързани ръце и крака в дневната у дома.
В.: Изпищяхте ли, опитахте ли да привлечете вниманието на съседите?
О.: Бях уплашена до смърт. Буквално до смърт. Не ме ли чухте? Мъж, който ме преследваше маниакално от десетилетия, ме преби, прониза ме с нож, върза ме. Мъж, който преди време опита да се самоубие в спалнята ми в общежитието.
В.: Добре, добре, Ейми, извинете, не исках да прозвучи, все едно ви обвинявам, просто трябва да схванем цялата картинка, за да приключим с разследването и да продължите живота си. Искате ли още вода, кафе или нещо друго?
О.: Нещо топло ще ми дойде добре. Студено ми е.
В: Няма проблем. Ще й донесете ли кафе? Какво стана после?
О.: Мисля, че първоначалният му план е бил да ме усмири и после да ме отвлече, като направи така, че да изглежда сякаш съм избягала, понеже щом се свестих, той току-що бе избърсал кръвта в кухнята и беше изправил масичката с античните орнаменти, която бе паднала, докато тичах към кухнята. Дръжката на куклата също я нямаше — сигурно я е хвърлил в реката. Ножът вероятно също е някъде там. Само че времето го притискаше и според мен се е случило следното: видял е неразборията в дневната, зачудил се е колко ли време ще му трябва да я оправи, затова е решил да зареже всичко така. Да личи, че там се е случило нещо лошо. Отворил е входната врата и е съборил няколко неща в дневната. Катурнал е отоманката. Затова местопрестъплението е изглеждало странно — наполовина е истина, наполовина е инсценирано.
В.: Опитвал се е да натопи Ник, така ли?
О.: Не конкретно Ник, не мисля. Според мен тогава изобщо не му е пукало — просто е решил, че ще му е по-лесно да се възползва от обстановката, отколкото да отделя време да оправи всичко. Аз се съпротивлявах по-ожесточено, отколкото е очаквал. Дадох доста сериозен отпор.
В.: Не се съмнявам. Деси не е оставил никакви отпечатъци…
О.: Носеше гумени ръкавици. Отначало не забелязах, понеже винаги криеше ръцете си в джобовете.
В.: Значи Деси е оставил уличаващи следи на всички основни спирки от търсенето на съкровища: в кабинета на Ник, в Ханибал, в къщата на баща му, в бараката на Го?
О.: Не разбирам какво имате предвид.
В.: В кабинета на Ник имаше бикини — не вашият размер.
О.: Сигурно са на момичето, с което той… излизаше.
В.: И нейни не са.
О.: Не мога да ви помогна с това. Може да не се е виждал само с едно момиче.