В.: Намерихме дневника ви в къщата на баща му. Частично изгорен във фурната.
О.: Прочетохте ли дневника? Ужасен е. Сигурна съм, че Ник е искал да се отърве от него — не го виня, след като толкова бързо сте заподозрели него.
В.: Защо ще ходи в къщата на баща си, за да го изгори?
О.: Не би могъл да го направи у дома, понеже е местопрестъпление, кой знае кога ще се върнете и ще намерите нещо в пепелта. В къщата на баща си той контролира нещата и е донякъде скрит. Всъщност Ник често ходеше там. За да остава сам. Обича да остава сам. Сигурна съм, че за него това не е странно. Всъщност смятам, че е умен ход, като се има предвид, че вие, както казах, на практика сте го взели на мушка.
В.: Дневникът е много, много тревожен. В него има обвинения в насилие, там са страховете ви, че Ник не иска бебето, че Ник иска да ви убие.
О.: Наистина ми се иска този дневник да беше изгорял. (Пауза.) Ще бъде откровена: в дневника са описани сблъсъците между мен и Ник през последните години. Там не е нарисувана най-хубавата картина на брака ни, нито най-хубавият портрет на Ник, но признавам, че съм писала в дневника само когато съм била изключително щастлива, или изключително нещастна и съм търсела отдушник… А в такива случаи ставам твърде драматична и започвам да си съчинявам разни неща. Голяма част от написаното е грозната истина — той наистина ме блъсна веднъж и не искаше бебето… и имаше проблеми с парите. Но да се страхувам от него? Да, не ми е лесно да го призная, но тук малко преигравам. Според мен проблемът се дължи на факта, че няколко пъти съм била преследвана — този проблем ме съпътства цял живот, все някой се вманиачава по мен — затова ставам малко параноична. Оказа се, че страховете ми са основателни — просто е трябвало да бъдат насочени към Деси, а не към горкия ми съпруг.
В.: В дневника пише за един нощен запой, където, изглежда, показвате всички симптоми на отравяне с антифриз — като по учебник е.
О.: (Продължително мълчание.) Е, това е странно. Не знам какво искате да кажа по въпроса.
В.: Добре, да се върнем на търсенето на съкровището. Вие ли скрихте куклите Пънч и Джуди в бараката?
О.: Да.
В.: Голяма част от уликите ни са свързани с дълговете на Ник, със скъпи покупки с кредитни карти и всички открити вещи в бараката. Какво си помислихте, когато отворихте вратата и видяхте всички онези предмети?
О.: Ами това е имотът на Го, а двете с нея не сме много близки, така че просто реших да не си вра носа в чуждите работи. Всъщност не разгледах какво има там. Помня, че си помислих, че вероятно това са част от нещата й от Ню Йорк. А когато чух по новините — Деси ме караше да гледам всичко — че покупките отговарят на кредитните карти на Ник, а аз… знаех, че Ник има проблеми с парите, обичаше да харчи. Мисля, че просто му е било неудобно. Импулсивни покупки, които не е можел да върне, затова ги е скрил от мен, докато не продаде вещите онлайн.
В.: Куклите Пънч и Джуди са доста зловещ подарък за годишнина от сватба, не мислите ли?
О.: Знам, знам! Вече знам. Не помнех цялата история на Пънч и Джуди. Виждах в тях само съпруг, съпруга и бебе, освен това бяха дървени, а аз бях бременна. Потърсих в интернет и попаднах на репликата на Пънч: „Така се прави!“. И реших, че е сладко — не знаех какво означава.
В.: Значи Деси ви е вързал? А как ви отнесе до колата?
О.: Вкара колата в гаража, затвори вратата, замъкна ме вътре, хвърли ме в багажника, запуши ми устата и после потегли.
В.: И вие продължавахте да не викате?
О.: Съжалявам, съжалявам, страхливка съм. Абсолютна страхливка. Ако знаех, че ще ме изнасилва всяка нощ през следващия месец, а после ще се пъхва в леглото до мен с мартини и хапче за сън, за да не го буди хлипането ми, че полицията ще го разпита, но пак няма да се досети и ще бездейства, може би щях да крещя. Да, сигурно щях. Абсолютно сте прави.
В.: Не, не, постъпили сте правилно. Може ли да донесете салфетки на госпожа Дън? И къде е кафето… Благодаря. Добре, къде отидохте после, Ейми?
О.: Тръгнахме към Сейнт Луис и помня, че пътьом той хвърли чантата ми — май се е оказало в Ханибал. Това беше другото нещо, което той инсценира, за да изглежда като мръсна игра.
В.: Много интересно, в този случай има много странни съвпадения. Например че Деси е изхвърлил чантата ви точно в Ханибал, където сте насочили и Ник да отиде — така ние на свой ред помислихме, че Ник е изхвърлил чантата там. Или че сте решили да скриете подаръка точно там, където Ник е скрил купените вещи с тайните кредитни карти.