— Разкажи ми какво се случи, Ейми. Деси от самото начало ли ти помагаше?
Това я вбеси: не се нуждаеше от помощта на никой мъж, макар да беше ясно, че се нуждае от помощ.
— Не, разбира се — сряза ме тя.
— Кажи ми. Какво толкова, разкажи ми всичко, понеже двамата с теб не можем да продължим с тази съчинена история. Ще се боря с теб за всичко. Знам, че си обмислила всяка подробност. Не се опитвам да те подведа, полицията може да го направи — изморих се да те надхитрявам, не го мога. Просто искам да разбера какво се случи. Бях на крачка от смъртната присъда, Ейми. Ти се върна и ме спаси и аз съм ти благодарен — чуваш ли ме? Благодаря ти, да не кажеш после, че не съм го казал. Но трябва да знам. Знаеш го.
— Съблечи се — нареди ми тя.
Искаше да се увери, че не нося подслушвател. Съблякох се пред нея, свалих всичко, после тя плъзна ръка по гърдите и по брадичката ми, по гърба ми. Опипа задника ми, пъхна ръка между краката ми, обхвана тестисите ми и стисна отпуснатия ми член, задържа го в ръка, за да види дали няма да се случи нещо. Нищо не стана.
— Чист си — установи. Беше опит за шега, за остроумие, реплика от филм, на която и двамата бихме се засмели. Не отговорих и тя продължи: — Винаги ми е харесвало да те гледам гол. Правеше ме щастлива.
— Нищо не те прави щастлива. Вече може ли да се облека?
— Не искам да се тревожа за скрити жици в подгъва или в маншетите. Освен това трябва да отидем в банята и да пуснем водата. В случай че си сложил подслушватели в къщата.
— Много филми си гледала.
— Ха! Не съм допускала, че ще го кажеш.
Застанахме във ваната и пуснахме душа. Водата опръска голия ми гръб и намокри предницата на ризата на Ейми. Тя се съблече — ликуващ стриптийз — и хвърли дрехите си върху стената на душкабината усмихната и весела, каквато беше, когато се запознахме — готова съм на всичко! — после се извърна към мен и аз зачаках да заметне коса край раменете си, както правеше, когато флиртуваше с мен, но косата й беше прекалено къса.
— Сега сме квит — каза. — Не беше учтиво само аз да съм с дрехи.
— Мисля, че етикетът отдавна не важи за нас, Ейми.
Гледай я в очите, не я докосвай, не й позволявай да те докосва.
Тя пристъпи към мен, положи длан върху гърдите ми и остави водата да се стича между нейните гърди. Близна капчица от душа от горната си устна и се усмихна. Мразеше пръските на душа. Не обичаше да си мокри лицето, не й харесваше как водата обстрелва плътта й. Знаех го, понеже бях женен за нея, много пъти я опипвах и я тормозех под душа, но тя винаги отказваше. (Знам, че изглежда секси, Ник, но всъщност не е, правят го само по филмите.) Сега тя правеше точно обратното, преструваше се, като че не я познавах. Отдръпнах се.
— Разкажи ми всичко, Ейми. Но най-напред — имаше ли изобщо бебе?
Бебето беше лъжа. За мен това беше най-отчайващата подробност. Съпругата ми беше плашеща и отблъскваща като убийца, но най-непоносима беше лъжата с бебето. Бебето беше лъжа, страхът й от кръвта беше лъжа — през последната година почти всичко, свързано с жена ми, беше лъжа.
— Как натопи Деси? — попитах.
— Намерих някаква връв в мазето му. С касапския нож я разрязах на четири.
— Оставил ти е нож?
— Бяхме приятели. Забравяш.
Имаше право. Мислех за историята, която беше разказала на полицията — че Деси я е държал като пленница. Наистина бях забравил. Тя умееше да разказва.
— Когато Деси го нямаше, затягах връзките около глезените и китките си, за да оставят белези. — Показа ми отвратителните белези по китките си, като гривни. — Всеки ден пъхах в тялото си гърлото на винена бутилка, за да може вагината ми да изглежда… както трябва. За жертва на насилие. После вчера най-накрая му позволих да правим секс, за да има в тялото ми негова сперма, и накрая сложих сънотворни в мартинито му.
— Оставил ти е сънотворно?
Тя въздъхна — не следях нишката.
— Да, да, бяхте приятели.
— После… — Показа с жест как е прерязала югуларната му вена.
— Лесна работа, а?
— Трябва само да решиш да го направиш и после го правиш — обясни ми тя. — Дисциплина. Изпълняваш решението. Така е и с всичко останало. Никога не си го разбирал.
Усещах, че настроението й се разваля — не й се възхищавах достатъчно.