— Да се държа добре ли? Това ли ме съветваш? Звездният ми адвокат — дръж се добре. Майната ти.
Затворих вбесен.
Ще я убия, казах си. Ще убия проклетата кучка.
Потопих се в мрачното мечтание, на което се отдавах през последните няколко години, когато Ейми ме караше да се чувствам крайно незначителен: мечтаех да я цапардосам с чук, да й строша главата, докато престане да говори, докато престане да ме обстрелва с онези думи: посредствен, скучен, незадоволителен, невзрачен. В основни линии — нищожество. Мислено размахвах ли, размахвах чука, докато тя не заприличаше на счупена играчка и най-накрая не млъкнеше. Но после това не се оказваше достатъчно, затова я съживявах и отново започвах да я убивам: стисках шията й с пръсти — тя открай време държеше на интимността — и стисках, стисках, докато пулсът й…
— Ник?
Обърнах се — Ейми стоеше на най-долното стъпало по нощница, наклонила глава на една страна.
— Дръж се добре, Ник.
Ейми Елиът Дън
Нощта на завръщането
Той се обръща и се стряска, като ме вижда да стоя там. Изглежда уплашен. Това е полезно. Понеже аз няма да го пусна. Той може и да си мисли, че лъже, когато е говорил всички онези хубави неща, за да ме подмами у дома, но аз знам, че не е така. Знам, че Ник не умее да лъже така. Знам, че тогава е говорил истината. Защото не може да си бил толкова влюбен, колкото бяхме ние, и това чувство да не нахлуе до мозъка на костите ти. Любов като нашата може да изпадне в ремисия, но винаги чака да се завърне. Като най-приятния рак на света.
Не ви се вярва? Какво ще кажете за това, че той излъга. Нищо от онова, което каза, не беше истина. Майната му тогава, справи се прекрасно, понеже аз го искам точно такъв. Този мъж, на когото се преструваше — жените обожават такива мъже. Аз обожавам. Такъв искам да е съпругът ми. В това се бях прицелила. Това заслужавам.
Така че той може да избира дали да ме обича истински като някога, или да го заставя да се подчини и да го превърна в мъжа, за когото се ожених. До гуша ми дойде да се разправям с глупостите му.
— Дръж се добре — казвам.
Има вид на дете, на ядосано дете. Дори свива юмруци.
— Не, Ейми.
— Мога да те съсипя, Ник.
— Вече ме съсипа, Ейми. — Виждам как гневът го завладява, как потреперва. — Защо изобщо искаш да си с мен, за бога? Аз съм досаден, невзрачен, безинтересен. Не съм ти равен. Непрекъснато ми го повтаряш през последните години.
— Само защото престана да се стараеш — казвам му. — Беше съвършен отначало, а после престана да се стараеш. Защо го направи?
— Престанах да те обичам.
— Защо?
— И ти престана да ме обичаш. Ние сме откачена, отровна и извратена лента на Мьобиус, Ейми. Не бяхме себе си, когато се влюбихме, а после — изненада! — оказахме се отрова. Допълваме се по най-грозния и най-противен начин. Ти всъщност не обичаш мен, Ейми. Дори не ме харесваш. Разведи се с мен. Разведи се с мен и нека да се опитаме да бъдем щастливи.
— Няма да се разведа с теб, Ник. Няма. И се кълна, че ако се опиташ да ме напуснеш, ще посветя живота си на това да направя твоя живот ужасен. Знаеш, че съм способна на това.
Той закрачи като животно в клетка.
— Помисли си колко сме вредни един за друг, Ейми. Двете най-нещастни човешки същества на света, които не могат да се откопчат едно от друго. Змия, която яде опашката си. Ще се разведа с теб, ако ти не се разведеш с мен.
— Нима?
— Ще се разведа с теб. Но всъщност ти трябва да се разведеш с мен. Защото вече знам какво си мислиш, Ейми: че историята не е хубава. Невероятната Ейми най-накрая убива своя обезумял насилнически похитител и се връща у дома… за скучен старомоден развод. Не го намираш за победоносно.
То не е победоносно.
— Погледни на нещата така обаче. Историята ти не е някаква сълзлива история за оцеляване от около 1994 година. Ти си силна, жизнена и независима жена, Ейми. Убила си похитителя си… и после си продължила да разчистваш край себе си. Освободила си се от идиотския си съпруг. Жените ще те приветстват. Не си уплашено момиченце. Ти си силна и безмилостна жена. Помисли си. Знаеш, че съм прав — епохата на прошката отмина. Това вече е старомодно. Помисли си за всички жени — съпругите на политиците, актрисите — за всяка жена в общественото внимание, която е била измамена. Не го търпят дълго. — Няма да остана до него, ще се разведа с копелето.