Подготвена съм дори какво ще правя, ако евентуално приятелчетата ми от планината, Джеф и Грета, се появят и потърсят заслуги или пари. Вече съм казала на полицията: Деси не ме закара направо в къщата си. Няколко дни ме държа вързана и със запушена уста — мисля, че бяха няколко дни — в стая в някакъв мотел. Или пък апартамент? Не съм сигурна, всичко ми е като мътилка. Освен това бях уплашена и натъпкана със сънотворни. Ако Грета и Джеф покажат низките си смотани физиономии и някак убедят ченгетата да отидат да претърсят убежището ми, където ще намерят мои отпечатъци или коса, е тогава част от загадката ще бъде разрешена. А останалото ще бъде просто техни лъжи.
Така че Ник наистина е единственият проблем и аз скоро ще го върна на своя страна. Постъпих умно, не оставих никакви следи. Полицията може и да не ми повярва изцяло, но нищо няма да предприеме. Знам го от сприхавия тон на Бони — отсега нататък тя няма да може да се отърси от раздразнението си, а колкото повече се дразни, толкова по-малко внимание ще й обръщат хората. Бездруго все повтаря безумната си версия за някакъв откачен замисъл. Всички я смятат за параноичка.
Да, разследването приключва. Обаче Невероятната Ейми изобщо не е приключила. Издателят на родителите ми сконфузен ги е помолил за още една книжка от поредицата и те са се договорили за хубавичка тлъста сума. Отново окупират моето съзнание и печелят пари за себе си. Днес сутринта си заминаха от Картидж. Твърдят, че било важно двамата с Ник да останем малко самички, за да заздравеят раните ни. Но аз знам истината. Искат да се залавят за работа. Казаха ми, че опитвали да напипат „верния тон“. Тонът, който казва: дъщеря ни беше отвлечена и многократно изнасилвана от едно чудовище, което накрая намушкала с нож… но това за нас е просто начин да спечелим малко пари.
Пет пари не давам дали ще успеят да възстановят жалката си империйка, защото всеки ден някой ми се обажда с предложение да разкажа своята история. Моята история — моята, моята, моята. Просто трябва да избера най-добрата оферта и да започна да пиша. Просто Ник трябва да е на същата вълна, та и двамата да сме на едно мнение за финала на историята. Щастлив край.
Знам, че в момента той не ме обича, но ще ме обикне. Трябва да вярвам в това. Преструвай се, докато успееш, нали така казват. Засега се държи като предишния Ник, аз се държа като предишната Ейми. От времето, когато бяхме щастливи. Когато не се познавахме толкова добре като сега. Вчера стоях на задната веранда и наблюдавах как слънцето изгрява над реката, обгърнала тялото си с ръце на лекия септемврийски хлад, а когато се обърнах, Ник ме изучаваше с поглед от прозореца на кухнята и въпросително вдигна към мен чаша кафе: искаш ли? Кимнах и след малко той застана до мен, въздухът миришеше на влажни листа, двамата пиехме кафе заедно, съзерцавахме водата и отново се чувствахме нормално и добре. Той още не иска да спи с мен. Ляга си долу в стаята за гости и заключва вратата. Но някой ден ще го победя, ще го хвана неподготвен, няма да има сили да се бори и ще дойде в леглото с мен. А посред нощ ще се обърна с лице към него и ще се притисна към тялото му. Ще се вкопча в него като виеща се лиана, докато не нахлуя във всяка негова част и не я направя своя.
Ник Дън
Шестнайсет дни след завръщането
Ейми си въобразява, че контролира нещата, но много греши. Или по-скоро — много ще сгреши.
Бони, Го и аз действаме съвместно. Ченгетата, ФБР — никой друг вече не се интересува от мен. Вчера обаче Бони най-неочаквано ми се обади. Дори не се представи, когато вдигнах, а започна като стар приятел: „Да те изведа на кафе?“. Взех Го и отидохме да се видим с нея в сладкарницата за палачинки, седнали до редиците с конфитюри: червени, сини, кехлибарени, розови, преструващи се на естествени природни цветове. Бони поръча вафли с боровинки и ги заля с електриковосин сироп.
Тя вече беше в сепарето, когато пристигнахме, стана и се усмихна колебливо. Пресата страшно я мачкаше. Поколебахме се дали да се ръкуваме, или да се прегърнем неловко. Накрая Бони просто кимна.