Първото, което ми каза, беше:
— Имам една дъщеря. На тринайсет години. Казва се Миа. Кръстена е на Миа Хам. Роди се в деня, когато спечелихме Световната купа. Затова се казва така.
Извих вежди — колко интересно, разказвай още.
— Ти ме попита един ден, а аз не ти отговорих… държах се грубо. Бях сигурна, че си невинен, а после… всичко сочеше, че не си, и аз се ядосах. Че съм се заблудила. Затова изобщо не исках да споменавам името на дъщеря си пред теб.
Тя отхапа от вафлата си и я поля с още сироп.
— Казва се Миа.
— Ами благодаря ти — казах.
— Не, това са… глупости. — Тя въздъхна силно нагоре и бретонът й се размърда. — Искам да кажа: знаех, че Ейми те е натопила. Знам, че е убила Деси Колингс. Сигурна съм. Просто не мога да го докажа.
— Какво правят всички останали, докато ти работиш по случая? — попита Го.
— Няма случай. Те продължиха напред. Гилпин съвсем го изостави. На мен ми наредиха от високо: затвори това дело. Приключи го. Националните медии ни представиха като невероятни наивници и глупаци. Безсилна съм, ако не ми дадеш нещо, Ник. Имаш ли нещо?
— Всичко, което имаш и ти — свих рамене. — Тя ми призна обаче…
— Признала ти е? По дяволите, Ник, ще ти сложим подслушвател.
— Няма да стане. Няма да стане. Тя предвижда всичко. Идеално познава полицейския подход. Тя проучва всичко, Ронда.
Бони си сипа още сироп — вафлите й плуваха в лепкаво синьо море. Боднах яйцето си с вилицата и завъртях, размазах слънцето.
— Подлудяваш ме, когато ме наричаш Ронда.
— Проучва, госпожо детектив Бони.
Тя отново духна нагоре — ядосаната въздишка, от която бретонът й мърдаше. Отхапа от палачинката.
— Сега бездруго не бих могла да взема подслушвател.
— Хайде стига, все нещо трябва да може да се направи — обади се Го. — Ник, защо стоиш в тази къща, по дяволите, ако не можеш да се докопаш до нещо?
— Нужно е време. Трябва отново да спечеля доверието й. Да започне отново да ми доверява разни неща, когато не сме чисто голи…
Бони разтри очи и се обърна към Го:
— Да питам ли изобщо?
— Винаги говорят чисто голи под душа и водата тече. Не може ли да подслушвате някак и душа? — попита Го.
— Тя ми шепти в ухото под струята — поясних.
— Наистина проучва всичко — съгласи се Бони. — Ама наистина. Претърсих колата, с която се появи, ягуара на Деси. Накарах ги да претърсят багажника, където според нея я е държал, когато я отвлякъл. Допусках, че няма да намерим нищо и ще я уличим в лъжа. Търкаляла се е в багажника, Ник. Кучетата надушиха миризмата й. И намерихме три дълги руси косъма. Дълги руси косъма. Нейни — отпреди да се подстриже. Как го е направила…
— Предвижда. Сигурна съм, че ги е държала в пликче, в случай че се наложи да ги остави някъде, за да ме уличи.
— Мили боже, представяш ли си тази жена да ти е майка? Никога няма да можеш да я излъжеш, винаги ще е няколко крачки пред теб.
— Бони, а представяш ли си да я имаш за съпруга?
— Ще се огъне — увери ме Бони. — На даден етап ще се огъне.
— Няма — казах. — Не може ли просто да се изправим пред голямото жури? Моята дума срещу нейната.
— Можеше да се получи, ако ти беше по-благонадежден — отговори Бони. — А твоята благонадеждност се дължи на Ейми. Тя лично те реабилитира. И пак тя може да промени това. Ако разгласи историята с антифриза…
— Трябва да намеря къде държи повърнатото — казах. — Ако се отърва от него и разобличим още нейни лъжи…
— Трябва да прегледаме дневника — намеси се Го. — Писала е седем години! Не може да няма несъответствия.
— Помолихме Ранд и Мерибет да го прегледат и да ни кажат дали нещо им прави впечатление — осведоми ни Бони. — Досещате се как го приеха. Мерибет щеше да ми избоде очите.
— Ами Жаклин Колингс, Боби О’Хара или Хилари Ханди? — попита Го. — Те всички познават истинската Ейми. Би трябвало от там да излезе нещо.
— Не е достатъчно — поклати глава Бони. — Те не са толкова благонадеждни като Ейми. Дължи се на общественото мнение, но в момента точно от това се интересува най-много полицията — от общественото мнение.
Имаше право. Жаклин Колингс се бе появила в няколко предавания по кабеларките, твърдеше, че синът й е невинен. Винаги започваше уверено, но майчината обич работеше против нея: скоро всички я възприемаха като скърбяща жена, която иска да вярва само най-хубави неща за сина си, и колкото повече я съжаляваха водещите, толкова по-остра и озлобена ставаше тя и губеше симпатиите на хората. Бързо я отписаха. Боби О’Хара и Хилари Ханди ми се обадиха бесни, че Ейми е останала ненаказана, и бяха твърдо решени да разкажат историята й, обаче никой не искаше да слуша някакви двама бивши. Имайте търпение, уверявах ги, работим по въпроса. Аз, Хилари, Боби и Жаклин рано или късно щяхме да постигнем своето. Внушавах си, че го вярвам.