На крачка сме да се превърнем в най-хубавото, най-блестящото семейство на света.
Просто трябва да издържим. Ник все още не е съвършен. Тази сутрин, докато ме галеше по косата и ме питаше какво още може да направи, му казах:
— Божичко, Ник, защо се държиш толкова прекрасно с мен?
Би трябвало да отговори: „Понеже го заслужаваш. Обичам те“.
А той каза:
— Понеже ми е мъчно за теб.
— Защо?
— Понеже трябва всяка сутрин да ставаш и да бъдеш себе си.
* * *
Наистина ми се иска да не го беше казвал. Не спирам да си мисля за думите му. Не мога да спра.
* * *
Нямам какво повече да добавя. Просто исках да се уверя, че ще имам последната дума. Мисля, че съм го заслужила.