— В момента съм в участъка.
— Дай ми да говоря с ръководещия разследването, Ник. Моля те.
И аз като послушно хлапе отидох да доведа Гилпин. „Тъща ми иска да говори с вас.“
След обаждането до семейство Елиът всичко вече стана официално. Нещастието — Ейми е изчезнала — плъзна и в света навън.
Докато вървях обратно към стаята за разпити, чух гласа на баща си. Понякога, в особено срамни мигове, той звучеше в главата ми. Но това сега наистина беше гласът на баща ми, тук. Думите изникнаха като влажни мехурчета, като нещо от зловонно мочурище. Кучка кучка кучка. Побърканият ми баща беше започнал да запраща тази дума към всяка жена, която дори леко го подразнеше: кучка кучка кучка. Някога е бил красив мъж, сериозен, с трапчинка на брадичката. Разтърсващо прекрасен, така го описваше леля ми. Сега седеше на пода и ломотеше нещо неразбираемо, русата му коса беше сплъстена, панталоните му изцапани, а ръцете му — надраскани, все едно е минал през трънак. На брадичката му лъщеше струйка слюнка като охлювена опашка и той стягаше и отпускаше мускулите си, които все още бяха запазени. До него седеше напрегната полицайка, сърдито нацупила устни, и се мъчеше да не му обръща внимание: кучка кучка кучка казах ти кучка.
— Какво става? — попитах я. — Това е баща ми.
— Не ви ли се обадиха?
— Кой да ми се обади?
— Да вземете баща си — поясни тя прекалено натъртено, все едно съм десетгодишен.
— Аз… съпругата ми изчезна. Тук съм почти цяла нощ.
Тя ме гледаше и изобщо не проумяваше какво й говоря. Виждах как се чуди дали да не се откаже от стратегическото си преимущество и да се извини, да ме разпита. Тогава баща ми отново поде: кучка кучка кучка — и тя предпочете да не се отказва от преимуществото си:
— Господине, от „Камфърт Хил“ се опитват да се свържат с вас цял ден. Днес сутринта баща ви избягал през пожарната стълба. Поодраскал се и се понатъртил, както виждате, нищо сериозно. Прибрахме го преди няколко часа по случайност — вървеше по Ривър Роуд напълно дезориентиран. И оттогава се мъчим да се свържем с вас.
— Аз съм тук — казах. — Ето зад тази врата, никой ли не се досети, по дяволите?
— Кучка кучка кучка — повтаряше баща ми.
— Господине, моля да не ми говорите с такъв тон.
— Кучка кучка кучка.
Бони разпореди на един полицай — мъж — да заведе баща ми обратно в дома, за да приключа ангажимента си с тях. Стояхме на стълбите пред полицейския участък и наблюдавахме как баща ми се настанява в колата и не спира да мърмори. През цялото време той нито за секунда не даде признак, че забелязва присъствието ми. Когато потеглиха, дори не погледна назад.
— Не сте ли близки? — попита детектив Бони.
— Ние сме самото въплъщение на липсата на близост.
Полицаите приключиха с въпросите и ме отпратиха към два през нощта, като ме посъветваха да се наспя добре и да се върна към единайсет за обедната пресконференция.
Не ги попитах дали мога да се прибра у дома. Отидох у Го, понеже знаех, че ще остане с мен, ще ми налее питие, ще ми направи сандвич. Печалното беше, че само от това се нуждаех в онзи момент: жена, която да ми направи сандвич, а не да ми задава въпроси.
— Не искаш ли да отидем да я потърсим? — предложи Го. — Мога да карам.
— Струва ми се безсмислено — отвърнах мрачно. — Къде да я търсим?
— Ник, това е адски сериозно, мамка му.
— Знам, Го.
— Ами тогава се дръж подобаващо, ясно, Ланс? Недей да ми мрънкаш.
Издаде звук като че ли с набъбнал език, както правеше винаги, когато искаше да предаде моята нерешителност, и го придружаваше с въртене на очите и с промяна на законното ми собствено име. Човек с моето лице не може да бъде наричан Ланс. Го ми подаде чаша с бърбън.
— И изпий това, но само това. Няма нужда да си махмурлия утре. Къде може да е, по дяволите? Боже, направо ми се повръща! — Тя си наля чаша скоч, отпи жадно, после се постара да пие на малки глътки. — Не се ли тревожиш, Ник? Че някой тип може да я е забелязал на улицата и просто да е решил да я отвлече? Да я цапардоса по главата и…
Вперих поглед в нея.
— Защо каза „да я цапардоса по главата“? Какво е това, мамка му?
— Съжалявам, не исках да рисувам някаква картина, просто… Не знам, просто размишлявах на глас. За някакъв луд.
Тя си капна още малко скоч.