Или споменава за приятеля си от службата, който не може да излиза на питие, понеже гаджето му много настоява той да се отбие в някакво бистро, където тя вечеря с приятелка от друг град. Та най-сетне да се запознаят. И тя да се похвали с послушната си маймунка: „Пристига, когато му звънна, и виж колко е спретнат!“.
Облечи това, не обличай онова. Свърши това и това, когато имаш възможност, тоест веднага. И на всяка цена, ама на всяка цена се откажи от нещата, които обичаш, заради мен, за да ми докажеш, че мен обичаш най-много. Това е отвратителното женско съревнование — докато се шляем из литературните си клубове и часовете си за коктейли, едно от най-любимите ни неща е да разказваме за жертвите, които мъжете ни правят за нас. В очакване на ответната реакция, а тя е: „Оооо, колко мило!“.
Радвам се, че не съм в този клуб. Не участвам, не се вълнувам от емоционалното изнудване, от това да принуждавам Ник да играе ролята на щастливия съпруг — на покорния, ведър, прилежен Скъпи, изхвърли боклука! Съпругът мечта на всяка жена, пълната противоположност на мъжката мечта за мила, съблазнителна и лежерна жена, която обича секса и силното питие.
Иска ми се да вярвам, че съм достатъчно самоуверена, сигурна и зряла, за да съзнавам, че Ник ме обича и без постоянно да се налага да го доказва. Не са ми нужни жалките маймунски сценарии, за да го доказвам пред приятелите си, достатъчно ми е да го оставя да бъде какъвто си е.
Не знам защо на жените това им е толкова трудно.
Когато се прибирам вечерта, таксито ми пристига точно когато той слиза от своето, застава на улицата, протегнал ръце към мен и с огромна усмивка на лицето — „Миличка!“ — а аз хуквам, хвърлям се в прегръдката му и той притиска брадясалата си буза към мен.
— Какво прави тази вечер? — питам.
— Едни момчета играха покер след работа и аз останах да погледам. Нали нямаш нищо против?
— Не, разбира се. Забавлявал си се повече от мен.
— Всички ли дойдоха?
— Камбъл и Инзли и танцуващите им маймунки. Скука. Ти се спаси. От наистина противна вечер.
Той ме притиска към себе си — ах, тези силни ръце — и ме понася нагоре по стълбите.
— Боже, колко те обичам — казва.
После е ред на секса, на силното питие и на спокойния сън с преплетени тела в огромното ни меко легло. Горката аз.
Ник Дън
Изчезнала от един ден
Не се вслушах в предупрежденията на Го за пиячката, изпих половин бутилка, седнал сам на дивана, и за осемнайсети път усетих прилив на адреналин точно когато си мислех, че най-сетне ще заспя: клепачите ми натежаха, наместих възглавницата си, очите ми се затвориха и тогава видях жена си — в русата й коса имаше съсирена кръв, плачеше, ослепена от болка, влачеше се по пода на кухнята ни. Викаше ме. Ник, Ник, Ник!
Току надигах бутилката, за да се упоя и да заспя, но напразно. Сънят е като котка — идва само ако не му обръщаш внимание. Продължих да пия и да повтарям мантрата си: Спри да мислиш, глътка, изпразни главата си, глътка, хайде, сериозно, прочисти си главата веднага, глътка. Утре трябва да си с бистър ум, трябва да поспиш! Глътка. Успях само да дремна надве-натри на зазоряване и се събудих един час по-късно с махмурлук. Не такъв, че да ме извади от строя, но все пак. Всичко ме болеше, сетивата ми бяха притъпени. Задръстени. Дали да не пийна още малко. Заклатушках се към колата на Го и движението ми се стори неприсъщо, като че ли краката ми се движеха на обратно. Временно разполагах с колата, понеже полицията взе за оглед моята грижливо използвана джета.
На пресечката пред къщи имаше три полицейски коли и малцината ни съседи се бяха скупчили наблизо. Карл не се виждаше, обаче там беше Джан Тевърър — християнката, и Майк, бащата на трите близначета, които се казваха Тейлър, Тофър и Талула. („Мразя ги всичките, дори само заради имената“, бе заявила Ейми, строг съдник на всякаква мода. Когато споменах, че навремето Ейми е било модерно име, тя ми заяви: „Ник, знаеш историята на името ми“. Нямах никаква представа за какво ми говори.)
Джан ми кимна отдалеч, без да ме поглежда в очите, но Майк се приближи, докато излизах от колата.
— Съжалявам, човече, ако мога да помогна с нещо, само кажи. Каквото и да е. Сутринта окосих тревата, така че не се притеснявай за това.