— Честно казано, съм пълна развалина. Чувствам се напълно безполезен.
— Надявам се разбираш, че трябва да те попитам — какво ще кажеш за служителите си? — най-сетне се изправи Ранд. Приближи се до минибара, наля си джинджифилова лимонада, после се обърна към двама ни с Мерибет. — Някой? Нещо? Каквото и да е.
Аз поклатих глава, а Мерибет помоли за газирана вода.
— С малко джин, скъпа? — попита Ранд, извисявайки плътния си тембър на последната дума.
— Да, с удоволствие. — Мерибет затвори очи, наведе лицето си между коленете, пое си дълбоко дъх, после се изправи точно в предишната си поза, все едно прави йогистко упражнение.
— Дадох им списъци на всички — отговорих. — Но това е безполезно, Ранд. Не смятам, че там трябва да търсят.
Ранд прокара ръка през устата си и потърка нагоре, при което кожата около очите му се набръчка.
— Разбира се, ние правим същото със своя бизнес, Ник.
Ранд и Мерибет винаги наричаха поредицата книги „Невероятната Ейми“ бизнес, което неизменно ми се струваше глупаво: ставаше дума за детски книжки за едно идеално момиченце, изобразено на корицата на всяка книжка, нещо като комиксова версия на моята Ейми. Но според тях това, разбира се, беше бизнес, голям бизнес. Почти две десетилетия книжките бяха част от програмата в началното училище най-вече заради тестовете в края на всяка глава.
В трети клас например Невероятната Ейми разбира, че приятелят й Брайън дава твърде много храна на костенурката на класа. Опитва се да му обясни, но Брайън продължава да тъпче животинчето и на Ейми не й остава друг избор, освен да се обърне към учителката: „Госпожо Тибълс, неприятно ми е да доноснича, но не съм сигурна как да постъпя. Опитах се да поговоря с Брайън, но сега… мисля, че ми е нужна помощта на възрастен човек…“. В крайна сметка:
1) Брайън казва на Ейми, че е неблагонадеждна приятелка и престава да й говори.
2) Кротката й приятелка Сузи казва на Ейми, че не е трябвало да го издава, а тайно от Брайън да извади излишната храна.
3) Най-голямата съперница на Ейми, Джоана, заявява, че Ейми просто завижда, понеже иска тя да храни костенурката.
4) Ейми не отстъпва — смята, че е постъпила правилно.
Кой е прав?
Е, не е трудно, понеже Ейми винаги е права, във всяка история. (Не мислете, че не съм повдигал този въпрос в споровете си с истинската Ейми, понеже съм го правил, и то неведнъж.)
Тестовете — написани от двама психолози, които са и родители като вас! — дават възможност да бъдат очертани личностните качества на детето: дали детето ви е намусено хлапе като Брайън, което не търпи критика? Или е безхарактерен нагаждач като Сузи? Или е интригант като Джоана? Или е безукорно като Ейми? Книгите станали невероятно популярни сред оформящата се прослойка на юпитата: превърнали се в колекционерска страст на младите родители. Кубчето на Рубик в детското възпитание. Семейство Елиът забогатели. Според статистиката в даден момент във всяка училищна библиотека в Америка имало книжка от поредицата „Невероятната Ейми“.
— Да не би да се опасявате, че може да има връзка с бизнеса ви? — попитах.
— Има няколко човека, които наистина не е зле да бъдат проверени — поде Ранд.
Засмях се:
— Да не мислите, че Джудит Виърст е отвлякла Ейми заради Алегзандър, за да няма той повече „ужасни кошмарни неприятни отвратителни дни“?
Ранд и Мерибет извърнаха към мен еднакво изненаданите си лица. Беше адски безвкусно твърдение от моя страна — мозъкът ми постоянно бълваше неуместни мисли в неподходящия момент. Мисловни газове, които не можех да контролирам. Както когато мислено започвам да си тананикам „Бони Марони“ всеки път, когато видя полицайката Бони. „Тя е слаба като макарон…“ — започваше да тананика мозъкът ми, докато детектив Ронда Бони ме осведомяваше, че претърсват дъното на реката за изчезналата ми съпруга. Защитен механизъм, повтарях си, просто странен защитен механизъм. Много ми се искаше да престане.
Деликатно размърдах крака и деликатно заговорих, сякаш думите ми са тежка купчина порцеланови съдове:
— Извинете, не знам защо го казах.
— Всички сме изморени — каза Ранд.
— Ще накараме ченгетата да издирят Виърст — опита да се пошегува Мерибет. — И онази кучка Бевърли Клиъри. — Не беше толкова шега, колкото прошка.
— Може би трябва да ви кажа — подех, — ченгетата… обичайно е в такива случаи…