— В какъв смисъл неуравновесено?
— Беше обсебена от Ейми. От Невероятната Ейми. Казваше се Хилари Ханди и беше възприела ролята на най-добрата приятелка на Ейми от книжката. Сузи. Отначало ни се стори мило. Обаче после на нея вече не й беше достатъчно и искаше да бъде Невероятната Ейми, а не обикновената Сузи. Затова започна да имитира нашата Ейми. Обличаше се като нея, изруси си косата, висеше пред къщата ни в Ню Йорк. Веднъж вървях по улицата, а това странно същество дотича при мен, хвана ме под ръка и каза: „Сега аз ще ти бъда дъщеря. Ще убия Ейми и ще стана твоята нова Ейми. Защото за теб всъщност няма значение, нали? Стига да си имаш една Ейми“. Като че ли дъщеря ни е някакво разказче, което тя може да пренапише.
— В крайна сметка извадихме ограничителна заповед, понеже тя беше бутнала Ейми по някакви стълби в училище — каза Ранд. — Много неуравновесено момиче. Това не се оправя.
— След нея беше Деси — продължи Мерибет.
— Да, и Деси — потвърди Ранд.
Дори аз знаех за Деси. Ейми учела в Уикшър Академи в Масачузетс — виждал съм снимките: Ейми със спортни поли и ленти за коса, винаги на есенен фон, като че ли училището не се намира в град, а в месец. Октомври. Деси Колингс живеел в момчешкия пансион, свързан с „Уикшър“. Ейми го описваше като блед романтичен тип, а помежду им имало типичен ученически флирт: хладни игри на топка и твърде разгорещени танци, лилави корсажи и разходки с ретро „Ягуар“. Малко в духа на средата на миналия век.
Ейми излизала с Деси доста сериозно цяла година. Обаче той започнал да я плаши: говорел така, все едно са сгодени, знаел точно колко деца ще имат и от какъв пол. Щели да бъдат четири, все момчета. Което подозрително приличало на семейството на самия Деси, а когато той довел и майка си да се запознае с годеницата му, Ейми ужасно се притеснила от огромната си прилика с тази жена. Тя я целунала хладно по бузата и спокойно й прошепнала: „Късмет“. Ейми така и не разбрала дали това е предупреждение, или заплаха.
След като скъсала с Деси, той продължил да се навърта край кампуса на Уикшър — призрачна фигура с тъмен блейзър, облегната на някой гол зимен дъб. Една февруарска вечер Ейми се върнала от танци и го заварила в леглото си гол, проснат върху завивките и замаян от съвсем лека свръхдоза хапчета. Малко след това Деси напуснал училището.
Обаче продължил да й се обажда от време на време и няколко пъти годишно й изпращаше дебели пликове, които тя изхвърляше неотворени, след като ми ги покаже. Пощенското клеймо беше от Сейнт Луис. На четирийсет минути път. „Това е просто ужасно и нещастно съвпадение“ — каза ми тя. Деси имаше роднини по майчина линия в Сейнт Луис — толкова знаеше Ейми и не искаше да разбира нищо повече. Веднъж разрових боклука, извадих едно омазано с някакъв сос писмо и го прочетох. То се оказа съвсем банално: приказки за тенис, за пътуване и за други детински неща. За шпаньоли. Опитах да си представя този слабичък денди с папийонка и с очила с костени рамки да нахлува в къщата ни и да грабва Ейми с меките си пръсти с маникюр. Да я мята в багажника на своя ретро спортен автомобил и да я откарва да пазаруват антики във Вермонт. Деси. Дали изобщо някой би го заподозрял?
— Всъщност Деси живее недалеч оттук — отбелязах. — В Сейнт Луис.
— Ето, виждаш ли? — възкликна Ранд. — Защо ченгетата не тръгнат по тази следа?
— Някой трябва да го направи. Аз ще опитам. Но най-напред трябва да претърсим Картидж.
— Полицаите определено смятат, че е някой… близо до вкъщи — отбеляза Мерибет. Задържа погледа си върху мен малко по-дълго, после потръпна, сякаш за да се отърси от някаква мисъл.
Ейми Елиът Дън
23 август 2010 г.
Пролет. Нарциси. Птички. Днес цял ден скитам из Проспект Парк с чувствителна кожа и крехки кости. Боря се с нещастието. Крачка напред, понеже предишните три дни прекарах вкъщи с една и съща мръсна пижама, броейки времето до пет следобед, когато ще мога да пийна нещо. Мъчейки се да си напомня за човешкото страдание в Дарфур. Да поставя нещата в различна перспектива. Но това май също си е възползване от хората от Дарфур.
Толкова много неща се случиха през изминалата седмица. Според мен това е причината — че всичко се случи наведнъж, и затова емоциите ми криволичат. Ник изгуби работата си преди един месец. Рецесията би трябвало да утихва, но явно никой не го знае. И така, Ник изгуби работата си. Втора порция уволнения, точно както той предрече — три седмици след първата. По дяволите, не уволнихме достатъчно хора. Идиоти.