Баща ми забожда очи в обувките си, майка ми си поема дълбоко дъх.
— Шестстотин и петдесет хиляди — казва тя.
— О! — Само това успявам да кажа. Това е почти всичко, което имаме.
— Ейми, може би двамата трябва да обсъдим… — подема Ник.
— Не, не, ще се справим — казвам. — Само да отида да си взема чековата книжка.
— Всъщност ще е най-добре да ги преведеш на сметката ни утре — казва Мерибет. — Иначе ще трябва да чакаме десет дни.
Така разбирам, че здравата са закъсали.
Ник Дън
Изчезнала от два дни
Събудих се на разтегателния диван на семейство Елиът изтощен. Те настояха да остана да пренощувам, понеже домът ми още не беше отворен за мен. Със същата настойчивост дръпнаха и сметката за вечеря: гостоприемството им беше свирепо като природна стихия. Трябва да ни позволиш да го направим за теб. И аз им позволих. Цяла нощ ги слушах как хъркат в съседната стая, той и тя — единият ритмично и дълбоко като здравеняк дървар, а другият задъхано и неритмично като човек, който сънува, че се дави.
Открай време умея да се изключвам като лампа — казвам си: „Заспивам!“, пъхвам долепените си длани под бузата и заспивам дълбоко като бебе, а страдащата ми от безсъние жена се върти в леглото до мен.
Снощи обаче се почувствах като Ейми — умът ми не спираше да работи, тялото ми беше напрегнато. През повечето време се чувствам удобно в кожата си. Когато двамата с Ейми седим на дивана и гледаме телевизия, аз се превръщам в разтопен восък, а жена ми постоянно мърда и шава до мен. Веднъж я попитах дали не страда от синдрома на нервния крак — вървеше реклама на заболяването, в която лицата на актьорите бяха сгърчени от напрежение, докато клатеха прасци и разтриваха бедра — и Ейми отговори: „Имам синдром на нервното всичко.“
Наблюдавах как таванът на хотелската стая стана сив, после розов, после жълт и накрая се надигнах и видях, че слънцето блести ярко срещу мен от другия бряг на реката. После в главата ми започнаха да никнат имена — хоп! — Хилари Ханди. Толкова хубаво име, а я обвиняват в такива притеснителни неща! Деси Колингс, някогашен маниак, който живееше на един час от нас. И двамата бяха моя идея. Живеем във времето на „направи си сам“: здравеопазване, недвижими имоти, полицейски разследвания. Влизаш в интернет и сам се оправяш, понеже всички са претоварени с работа и нямат достатъчно служители. Аз бях журналист. Десет години си изкарвах прехраната, като интервюирах хора и ги карах да разкриват себе си. Бях способен да се справя със задачата, Мерибет и Ранд също го вярваха. Признателен им бях, задето все още ми гласуват доверие — на мен, съпруга, поставен под тънкия облак на подозрението. Или се заблуждавах, като използвах думата „тънък“?
Хотел „Дейс Ин“ беше отпуснал един от неизползваните си салони за щаб на издирването на Ейми Дън. Мястото беше неуютно — с кафяви петна и консервни миризми — но точно след зазоряване Мерибет се зае да го преобрази, почисти с прахосмукачката, мина с мокра кърпа, подреди табла за бюлетини и бюра за телефони, окачи голям плакат на Ейми на едната стена. Плакатът — с хладния й уверен поглед, с очите й, които те следват навсякъде — беше като от президентска кампания. Всъщност, когато Мерибет излезе, помещението пулсираше от ефикасност, от настойчивата обнадежденост на сериозно онеправдан политик, но с многобройни истински почитатели, които отказват да се предадат.
Малко след десет часа пристигна Бони, говорейки по мобилния си телефон. Потупа ме по рамото и започна да ръчка някакъв принтер. Доброволците пристигаха на тълпи: Го и половин дузина приятелки на покойната ни майка. Пет жени на четирийсет и няколко, всички по бермуди, все едно репетират за танцов рецитал: две от тях — слабички, руси и с тен — си съперничеха за ръководната роля, другите ведро се задоволиха да свирят втора цигулка. Група шумни белокоси възрастни дами, всяка от които се опитваше да надвика другата, а няколко изпращаха есемеси — възрастни жени със смайваща енергия, толкова младежка сила, че се питаш дали не ти го натякват. Появи се само един мъж — хубав мъж на моята възраст, добре облечен, сам, който явно не проумяваше, че присъствието му се нуждае от известно обяснение. Наблюдавах самотника, докато душеше край сладкишите и тайничко мяташе погледи към плаката на Ейми.
Бони приключи с инсталирането на принтера, грабна едно пълнозърнесто кексче и застана до мен.