— Разбира се, че й е тук мястото, Бил. Това е нейната къща. Тя е съпругата на сина ти. Помниш ли?
— Искам тя да се махне оттук, ясно ли е, Морийн? — Избута ръката й и отново тръгна към мен. — Тъпа кучка. Тъпа кучка.
Не знам дали имаше предвид мен или Морийн, но после Бил ме огледа и стисна устни.
— Не й е тук мястото.
— Тръгвам си — казах, обърнах се, излязох през вратата навън на дъжда. Просто е болен от алцхаймер, мислех си, опитвайки да омаловажа случилото се. Обиколих квартала в очакване Ник да се появи, да ме отведе обратно в дома ни. Обърнах се към къщата и видях само затворената врата.
Ник Дън
Изчезнала от четири дни
В четири сутринта двамата с Ранд седим в празния щаб на доброволците, издирващи Ейми Дън, и пием кафе, а Ейми ни гледа от плаката, окачен на стената. Снимката й изведнъж ми се струва отчаяна.
— Просто не разбирам защо не ти е казала нищо, ако се е страхувала — казва Ранд. — Защо не е казала на теб?
Ейми е идвала в мола да си купи пистолет преди около месец, така ни каза приятелчето Лони. Била малко сконфузена, малко нервна. „Може и да е глупаво от моя страна… но наистина мисля, че ми трябва пистолет.“ Казала на Лони, че някой я уплашил. Не му разкрила подробности, но когато Лони я попитал какъв пистолет иска, отговорила: „Който спира нападателя бързо“. Той не й намерил („Не ми е работа, човече“), но сега му се искало да го бе сторил. Държеше снимката й внимателно, сякаш не искаше да я изцапа, и изглеждаше искрено разстроен.
— От кого може да се е страхувала? — попита Ранд.
— Разкажи ми пак за Деси, Ранд — подканих го. — Виждал ли си го?
— Идвал е в къщата няколко пъти — намръщено си припомни Ранд. — Изглеждаше мило хлапе, много грижлив беше с Ейми — все едно е принцеса. Обаче никога не съм го харесвал. Дори когато нещата помежду им бяха добре — млада любов, първата любов на Ейми — дори тогава не съм го харесвал. С мен се държеше много грубо, не мога да си обясня защо. Много собственически прегръщаше Ейми през цялото време. Това ми се струваше странно, много странно — как така няма да се опита да бъде мил с нас! Повечето млади мъже се стараят да се държат добре с родителите.
— Аз се стараех.
— И успяваше — усмихна се той. — Беше малко нервен, но това е нормално. Много мило. Деси винаги се е държал неприятно.
— Деси живее на по-малко час път от нашия град.
— Така е. А Хилари Ханди? — попита Ранд, триейки очи. — Не искам да звуча като сексист, обаче тя ме плаши повече от Деси. Понеже този тип в мола, Лони, той не каза, че тя се е страхувала от мъж.
— Не, каза само, че се е страхувала — потвърдих. — А и онова момиче Ноел Хоторн — онази, която ни е съседка. Казала на полицията, че с Ейми са близки приятелки, а не са. Изобщо не бяха приятелки. Съпругът й твърди, че тя е в истерия. Че гледа снимките на Ейми и плаче. Тогава си помислих, че гледа снимките в интернет, обаче… ако наистина се е снимала с Ейми? Ако преследва Ейми?
— Опита се да говори с мен, когато бях малко зает вчера — каза Ранд. — Цитира ми някакви неща от „Невероятната Ейми“. По-точно от „Невероятната Ейми и най-добрата й приятелка“. „Най-добрият приятел е онзи, който ни помага, когато сме в най-голяма нужда.“
— Звучи ми като Хилари — признах. — Много зряло.
Срещнахме ченгетата малко след шест сутринта в едно заведение на магистралата за брифинг: нелепо беше ние да им вършим работата. Шантава работа: ние намирахме следите. Време беше да се обадим на ФБР, да видим дали те ще се справят.
Пълничка келнерка с кехлибарени очи взе поръчките ни, сипа ни кафе и понеже явно ме позна, се позадържа наблизо, докато Гилпин не я изгони. Тя обаче беше упорита като конска муха — докато ни доливаше кафе, раздигаше съдовете и магически бързо ни поднасяше храната, чу всичките ни приказки: Това е неприемливо… не искам повече кафе, благодаря… невероятно е, че… да, добре, ръжен става…
Преди да приключим, Бони ни прекъсна:
— Момчета, разбирам, че е естествено да ви се иска да участвате. Но това, което сте направили, е опасно. Трябва да оставите на нас да вършим тези неща.
— Точно там е работата обаче — вие не нищо не правите — казах. — Никога нямаше да получите тази информация за пистолета, ако снощи ние не бяхме отишли там. Какво ви каза Лони, когато говорихте с него?