— Същото, което е казал и на вас — отговори Гилпин. — Ейми искала да си купи пистолет, била уплашена.
— Явно не сте впечатлени от тази информация — срязах я. — Да не мислите, че той лъже?
— Не мислим, че лъже — отговори Бони. — Няма причина този тип да привлича вниманието на полицията към себе си. Всъщност ми се стори силно впечатлен от съпругата ви. Много. Не знам, беше съсипан, че й се е случило такова нещо. Ник, той каза, че онзи ден тя носела зелен шал. Не зимен шал, а модерен аксесоар. — Тя размърда пръсти, за да покаже, че намира тази мода за детинска, недостойна за вниманието й. — Смарагдовозелен. Нещо да ви говори?
Кимнах:
— Има един, който често носи с джинси.
Е, значи е ясно — свиха рамене те.
— Да не мислите, че е бил толкова впечатлен от нея, че да я отвлече? — попитах.
— Той има алиби. Желязно — отговори Бони и ме изгледа многозначително. — Честно казано, започнахме да търсим… различен мотив — каза тя.
— Нещо по-лично — додаде Гилпин. Изгледа палачинките си подозрително — с ябълково сладко и топки бита сметана. Зае се да обира сметаната и да я слага в края на чинията.
— По-лично — повторих. — Това означава ли, че най-накрая ще говорите с Деси Колингс или с Хилари Ханди? Или трябва аз да го направя?
— Разбира се, че ще говорим — увери ме Бони. Говореше помирително, като момиченце, което обещава на досадната си майка, че ще се храни по-добре. — Съмняваме се, че е следа, но ще говорим с тях.
— Ами страхотно, благодаря ви, че си вършите работата — казах. — А Ноел Хоторн? Ако търсите някого по-близо до вкъщи — тя е в комплекса и май е обсебена от Ейми.
— Знам, тя ни се обади и е в списъка ни — кимна Гилпин. — Днес.
— Добре. Какво още правите?
— Ник, всъщност искаме да ни отделите време да се поровим още малко в мозъка ви — каза Бони. — Съпрузите често знаят повече, отколкото подозират. Бихме искали да си помислите още малко за спора, който онзи досадница, вашата съседка, госпожа Тевърър, е чул между вас и Ейми през нощта преди изчезването й.
Ранд завъртя глава към мен.
Джан Тевърър, онази дама с печеното, която вече не ме поглеждаше в очите.
— Възможно ли е да е било, понеже — знам, че не ви е лесно да чуете това, господин Елиът — защото тя е била под въздействието на нещо? — попита Бони. Невинно. — Искам да кажа, дали не е влязла във връзка с не съвсем приятни субекти в града? Има колкото искаш наркопласьори. Може би не е била на себе си и затова е решила, че й трябва пистолет. Трябва да има основателна причина да иска пистолет за закрила и да не каже на съпруга си. Освен това, Ник, искаме да си помислите по-сериозно къде сте били тогава — във времето на спора, около един през нощта, когато някой за последен път е чул гласа на Ейми…
— Освен мен.
— Да, освен вас — и по обяд на следващия ден, когато сте отишли в бара. Дали сте обикаляли града, дали сте отишли с колата в парка, дали сте се навъртали край пристаните… някой трябва да ви е видял. Дори да е бил просто човек, който си разхожда кучето. Ако ни помогнете с това, мисля, че ще е наистина…
— Полезно — довърши вместо нея Гилпин. Намаза си сладко от ягоди.
И двамата ме гледаха съсредоточено, бдително.
— Ще ни бъде от огромна полза, Ник — повтори Гилпин по-любезно. За пръв път чувах за спора — че знаят за него — и бяха избрали да ме осведомят точно пред Ранд и да се преструват, че е случайно.
— Разбира се — казах.
— Нещо против да ни разкажеш за какво се скарахте? — попита Бони.
— За какво ви каза, че сме се скарали госпожа Тевърър?
— Не ми е приятно да се вслушвам в нейните думи, когато ти можеш да ми кажеш. — Бони си сипа сметана в кафето.
— Беше незначителен спор — подех. — Затова не съм го споменал. Просто се дърлехме, както правят понякога съпрузите.
Ранд ме изгледа така, все едно нямаше понятие за какво говоря. Дърлят ли се? За какво дърлене става дума?
— Беше просто за вечерята — излъгах. — Какво да сготвим на годишнината си. Ейми беше традиционалистка за тези неща.
— Омарите! — прекъсна ме Ранд. Извърна се към ченгетата. — Ейми всяка година готви омар за Ник.
— Точно така. Обаче в този град няма откъде да купиш омар, не и жив, от басейн, затова тя беше ядосана. Бях направил резервация в „Хаустънс“…
— Нали каза, че не си направил резервация там? — намръщи се Ранд.