— Трябва незабавно да уведомя полицията.
— Можете ли да изключите проклетото нещо, за да помисля?
Ууууаууу, уууаууу!
— Алармата е изключена.
— Не е изключена.
— Господине, вече ви предупредих, не ми дръжте такъв тон.
Проклета кучка.
— Знаете ли какво? Майната му, майната му.
Затворих и точно в този момент си спомних името на първата котка на Ейми — Стюарт.
Отново се обадих, свързаха ме с друг оператор, по-разумен човек, който изключи алармата и Бог да го благослови, отмени повикването до полицията. Наистина не бях в настроение да се обяснявам.
Седнах на тънкия евтин килим и се заставих да дишам, но сърцето ми продължаваше да тупти шумно. След минутка раменете ми се отпуснаха, челюстите ми също, разтворих юмруци и сърцето ми възстанови нормалния си ритъм. Изправих се и за миг се зачудих дали просто да не си тръгна, като че ли така щях да дам урок на Ейми. Но когато се изправих, видях синия плик на кухненската маса като писмо за край на любовна връзка.
Поех си дълбоко въздух, издишах — нова нагласа — и отворих плика, а после прочетох писмото в жегата на бащината си къща.
Здравей, скъпи,
И двамата искаме да поработим над някои неща. Аз над своя перфекционизъм, над самодоволството си (понякога???). А ти? Знам, че понякога се тревожиш дали не си прекалено дистанциран, прекалено отдръпнат, неспособен на нежност или подкрепа. Е, искам да ти кажа — тук в къщата на баща ти — не е вярно. Ти не си баща си. Трябва да знаеш, че си добър човек, мил и внимателен. Понякога съм те наказвала, че не можеш да разгадаеш какво си мисля, че не можеш да постъпиш точно както искам в точно даден момент. Наказвала съм те, задето си истински мъж, от плът и кръв. Раздавах ти заповеди, вместо да ти се доверя да вършиш нещата посвоему. Така и не повярвах, че колкото и да грешим двамата, ти винаги ме обичаш и искаш да съм щастлива. А това би трябвало да е достатъчно за всяко момиче, нали? Притеснявам се, че съм казвала за теб неща, които не са съвсем верни, и че ти си ги вярвал. Затова сега ти казвам: ти си ТОПЪЛ. Ти си моето слънце.
Ако Ейми беше с мен, както планираше, щеше да се гушне в мен както преди, да пъхне лице в свивката на врата ми и да ме целуне, да се усмихне и да ми каже: „Наистина, ти си моето слънце“. Гърлото ми се стегна, огледах за последен път къщата на баща си и излязох, като затворих горещината вътре. В колата отворих следващата следа. Би трябвало да сме близо до края.
Стомахът ми се сви — нямах представа какво означава това. Обзе ме тревога: Бони искаше да ме спипа, Ноел беше луда, Шона ми беше ядосана, Хилари беше възмутена, жената от охранителната компания беше кучка, а жена ми ме бе затруднила, най-накрая. Беше време да сложа край на този проклет ден. В момента можех да изтърпя компанията на една-единствена жена.
Го само ме погледна — стъписан, със стиснати устни и изтощен от жегата в дома на баща си — и ме сложи да седна на дивана, а после оповести, че ще приготви среднощна вечеря. Пет минути по-късно предпазливо пристъпваше към мен, понесла вечерята ми на стар поднос. От старите вечери в стил Дън: печено сирене и чипс, пластмасова чашка с…
— Не е безалкохолно — увери ме Го. — Бира е. Безалкохолното ми се стори твърде упадъчно.
— Много възпитателно и странно от твоя страна, Го.
— Утре ти ще готвиш.
— Дано да обичаш супа от консерва.
Тя седна на дивана до мен, открадна си чипс от чинията ми и попита твърде небрежно:
— Някакви предположения защо ченгетата ще ме питат дали Ейми все още е 36 размер?
— Боже, няма да се откажат и това си е!
— Това не те ли плаши? Сякаш са намерили дрехите й, или какво?
— Щяха да ме помоля да ги идентифицирам, нали така?
Тя се позамисли за момент с измъчено лице.
— Има смисъл — каза. Лицето й остана измъчено, докато не ме спипа, че я гледам, после се усмихна: — Да си намерим някой мач, съгласен ли си? Добре ли си?