Така стана. Като странен и внезапен снеговалеж през април. Не през април тази година, а миналата. Работех в бара сам, понеже Го беше с мама, редувахме се да не работим, да оставаме у дома при мама и да гледаме отвратителни предавания по телевизията. Майка ни гаснеше бързо, нямаше да издържи дори година.
Всъщност в момента се чувствах добре — мама и Го бяха у дома и гледаха филм с Анет Фуничело, в бара имаше приятна оживена вечер, една от онези, когато всички сякаш са имали приятен ден. Красивите момичета се държаха добре с грозните момчета. Хората черпеха непознати просто ей така. Беше празнично. Вечерта приключи неусетно, време беше да затварям и всички да си тръгват. Точно се канех да заключа вратата, когато Анди я отвори с размах, влезе вътре и едва не ме събори, а аз усетих леко сладникавия й дъх на бира и мириса на дървесен пушек от косата й. Спрях за онзи смайващ миг, когато се опитваш да възприемеш някого, когото си виждал само в една обстановка, а сега го поставяш в нов контекст. Анди в бара. Добре. Тя се засмя и ме бутна обратно вътре.
— Идвам от най-отвратителната среща в живота си, така че трябва да пийнеш с мен.
Снежинки се събираха в тъмните вълни на косата й, сладките й лунички блещукаха, бузите й бяха силно порозовели, все едно някой я беше шамаросал. Има страхотен глас, като на пухкаво пате, който зазвучава нелепо мило, а накрая е адски секси.
— Моля те, Ник, трябва да прогоня от устата си вкуса от отвратителната среща.
Пошегува се, не помня точно как, но си спомням, че двамата се засмяхме и аз си помислих какво огромно облекчение е да бъда с жена и да чувам смеха й. Беше облечена с джинси и кашмирен пуловер с остро деколте — тя е от жените, които изглеждат по-добре с джинси, отколкото с рокля. Лицето й, тялото й са приятно непретенциозни. Заех мястото си зад бара, а тя се настани на едно високо столче и очите й се плъзнаха по бутилките с алкохол зад мен.
— Какво да бъде, госпожице?
— Изненадай ме — каза тя.
— Бууу! — излетя от издадените ми напред като за целувка устни.
— Сега ме изненадай с питие. — Тя се приведе напред, опря гърди върху бара и те се повдигнаха нагоре. Носеше медальон на тънка златна верижка и висулката се плъзна между гърдите й под пуловера. Не бъди такъв, помислих си. Не се превръщай в някой от онези типове, които се чудят къде точно се намира висулката.
— Какво обичаш? — попитах.
— Каквото и да ми дадеш, ще ми хареса.
Точно тази реплика ме спечели — беше толкова простичко. Мисълта, че мога да направя нещо, което ще достави радост на тази жена, и всичко ще бъде лесно. „Каквото и да ми дадеш, ще ми хареса.“ Заля ме мощна вълна от облекчение. В този момент осъзнах, че вече не обичам Ейми.
Вече не обичам жена си, помислих си, обърнах се и взех две чаши. Нито дори мъничко, цялата ми любов е изтрита, аз съм безукорно чист. Приготвих любимия си коктейл — „Коледна сутрин“ с горещо кафе и студен ментов шнапс. Изпих един с Анди, а когато тя потръпна и се засмя — с онзи свой открит и шумен смях — отново напълних чашите. Пихме около час след края на работното време и аз споменах думата „съпруга“ три пъти, понеже гледах Анди и си представях как сваля дрехите си. Като предупреждение за нея, поне това — имам съпруга. Прави с тази информация каквото искаш.
Тя седеше пред мен, облегнала брадичка върху ръцете си, и се усмихваше.
— Ще ме изпратиш ли? — попита. Беше споменавала, че живее близо до центъра на града, че трябва някоя вечер да се отбие в бара да каже здрасти. Мислено бях подготвен. Много пъти бях прекосявал няколкото пресечки до обикновените тухлени блокове, където беше апартаментът й. Затова, когато тръгнах да я изпращам, не ми се стори необичайно — не чух предупредителното звънче, че така не бива, че ние не правим така.
Изпратих я до вкъщи срещу вятъра, навсякъде хвърчеше сняг, помогнах й веднъж да нагласи плетения си червен шал, после й помогнах още веднъж и на третия път вече я загръщах с шала както трябва и лицата ни бяха съвсем близо, бузите й бяха порозовели като след коледно спускане с шейна. Беше нещо, което не би могло да се случи през сто други нощи, но онази нощ се оказа напълно възможно. Разговорът, алкохолът, бурята, шалът.