Выбрать главу

Никой не беше излязъл на жегата. Кварталът ни беше пуст и самотен като в деня, когато изчезна Ейми. Пристъпих през прага и се накарах да си поема въздух. Странно, че толкова нова къща може да изглежда като обитавана от привидения, и то не по романтичния начин от викторианските романи, а наистина зловещо, отвратително. Къща с история, а е само на три години. Криминалистите бяха огледали всичко — всички повърхности бяха поръсени с нещо, лепкави и изцапани. Седнах на дивана и ме лъхна непознат мирис — на пикантен афтършейв. Макар да беше топло, отворих прозорците, за да влезе малко въздух. Блийкър изтича надолу по стълбите, взех го и го погалих, докато не замърка. Някой полицай му беше напълнил купичката. Мил жест, след като бяха преобърнали къщата наопаки. Внимателно оставих котарака на долното стъпало, после се качих до спалнята и разкопчах ризата си. Легнах напряко на леглото и зарових лице във възглавницата си — същата тъмносиня възглавница, в която се бях взирал в деня на годишнината ни.

Телефонът ми звънна. Го. Вдигнах.

— Ще повтарят шоуто на Елън Абът от снощи. За Ейми е. И за теб. Изглежда зле. Искаш ли да дойда?

— Не, ще го гледам сам, благодаря.

И двамата замълчахме и зачакахме другия да се извини.

— Добре, ще говорим после.

Шоуто на Елън Абът е предаване по кабела, което се занимава с изчезнали или убити жени, а звездата му е неизменно гневната водеща — бивш прокурор и защитник на гражданските права. Предаването започна с Елън, с прическа и гланц за устни, вперила гневен поглед към камерата, докато описваше Ейми: „Тази вечер: изчезването на красива млада жена, вдъхновила написването на поредицата книги «Невероятната Ейми». Домът й е в безпорядък. Съпругът й е Ланс Никълъс Дън, безработен писател, в момента собственик на бар, който е купил с парите на жена си. Искате ли да разберете колко беше притеснен той? Следващите кадри са направени след изчезването на жена му на 5 юли — в деня на петата годишнина от сватбата им“.

На екрана се появи моя снимка от пресконференцията, с тъпашката усмивка. И още една, как махам с ръка и се усмихвам като кралица на красотата (всъщност махах на Мерибет, а се усмихвах, понеже винаги се усмихвам, когато махам с ръка).

После показаха направена с мобилния телефон снимка на двама ни с Шона Кели, майсторката на картофен пай. Буза до буза, с перленобели усмивки. После на екрана се появи самата Шона, с тен, сериозна и изваяна, а Елън я представи на Америка. Целият плувнах в пот.

Елън: И така, Ланс Никълъс Дън — можете ли да опишете поведението му, Шона? Видели сте го, докато всички са търсели изчезналата му съпруга, и Ланс Никълъс Дън е бил… какъв?

Шона: Беше много спокоен, много дружелюбен.

Елън: Извинете, извинете. Спокоен и дружелюбен ли? Съпругата му е изчезнала, Шона. Що за човек може да бъде дружелюбен и спокоен?

Нелепата снимка отново се появи на екрана. Кой знае защо изглеждахме още по-ведри.

Шона: Той дори малко пофлиртува…

Трябваше да се държиш по-мило с нея, Ник. Трябваше да опиташ проклетия пай.

Елън: Пофлиртува ли? Докато съпругата му е била бог знае къде, а Ланс Дън е… Е, много съжалявам, Шона, но тази снимка е просто… Не се сещам за по-подходяща дума от отвратителна. Невинен мъж не изглежда така…

След това Елън Абът, превърнала разпалването на омраза в професия, заповтаря, че нямам алиби: „Защо Ланс Никълъс Дън няма алиби до обяд? Къде е ходил онази сутрин?“ — провлече тя с акцента си на тексаски шериф. Гостите в студиото й се съгласиха, че нещата не изглеждат добре.

Обадих се на Го и тя каза:

— Е, мина почти седмица, преди да се настроят срещу теб. — После двамата поругахме малко. Проклетата Шона, скапана кучка.

— Направи нещо наистина полезно днес, действай — посъветва ме Го. — Сега хората ще те наблюдават.

— Не бих могъл да стоя на едно място, дори да исках.

* * *

Отидох с колата до Сейнт Луис, почти изпаднал в ярост, превъртайки в главата си откъса от телевизионното предаване, отговаряйки на всички въпроси на Елън, за да й затворя устата. Елън Абът, скапана кучко, днес издирих един от преследвачите на Ейми. Деси Колингс. Намерих го, за да науча истината. Аз, съпругът герой. Ако имах запис на въздействаща музика, щях да го пусна. Аз, свестният работещ тип, оженил се за разглезеното богато момиче. Медиите трябва да захапят това: маниакалните преследвачи са по-интригуващи от обикновените убийци на съпруги.