Докато прекосявах квартала с колата си, се наложи да променя мнението си за Деси от заможен на изключително, отвратително богат. Този тип живееше в къща в Ладю, която струваше сигурно най-малко пет милиона. Варосана тухлена постройка, черни лакирани капаци на прозорците, газени лампи и бръшлян. Бях се облякъл специално за срещата с приличен костюм и вратовръзка, но сега си дадох сметка, че костюм за четиристотин долара в този квартал се набива на очи повече, отколкото ако бях по джинси. От задната част на къщата се чу потракване на официални обувки, а вратата се отвори с мек всмукващ звук като врата на хладилник. Към мен навън се търкулна кълбо от студен въздух.
Деси изглеждаше така, както винаги ми се бе искало да изглеждам аз: красив и много свестен тип. Заради нещо в очите му или в челюстта. Имаше хлътнали бадемови очи като на мече и трапчинки на двете бузи. Ако ни видите един до друг, ще решите, че той е добрият.
— О! — възкликна той, взирайки се в лицето ми. — Вие сте Ник. Ник Дън. Слава богу, толкова се притеснявах за Ейми. Влизайте, влизайте.
Въведе ме в строга дневна — така декораторът си беше представял мъжественото внушение. Много тъмни и неудобни кожени мебели. Деси ме покани с жест да седна на един стол с много твърда облегалка. Помъчих се да се почувствам удобно, както ме подкани домакинът, но установих, че единствената поза, която позволява столът, е на провинил се ученик — внимавай и седни с изправен гръб.
Деси не ме попита какво търся в дневната му. Нито обясни как така веднага ме е познал. Макар че ми се случваше все по-често — косите погледи и приглушеният шепот.
— Да ви предложа нещо за пиене? — попита Деси, притиснал длани. Направо на въпроса.
— Не, благодаря.
Той седна срещу мен. Беше облечен безукорно в тъмносиньо и кремаво. Дори връзките на обувките му сякаш бяха изгладени. На него всичко му стоеше добре. Не беше незначителното конте, което се надявах да видя. Беше самото въплъщение на джентълмен: човек, който може да цитира велик поет, да поръча рядък скоч, да купи на жената най-подходящото старинно бижу. Всъщност изглеждаше като човек, който интуитивно знае какво искат жените — седнал срещу него, имах чувството, че костюмът ми е смачкан, че обноските ми стават нескопосани. У мен се надигна неустоимо желание да говорим за футбол и за пръдни. Типове като него винаги ме вбесяват.
— Ейми. Някакви следи? — попита Деси.
Изглеждаше ми познат, може би приличаше на някой актьор.
— Нищо сериозно.
— Отвлечена е… от вкъщи, така ли?
— Да, от дома ни.
И в този момент се сетих кой е той: беше се появил сам на първия ден от издирването, онзи тип, който постоянно крадешком поглеждаше към снимката на Ейми.
— Вие идвахте в доброволческия център, нали? През първия ден.
— Да, така е — отвърна Деси сдържано. — Тъкмо щях да ви го кажа. Иска ми се да се бяхме запознали тогава, да изкажа съчувствието си.
— Дошли сте отдалеч.
— Мога да кажа същото за вас — усмихна се той. — Вижте, наистина харесвам Ейми. Когато научих какво се е случило, трябваше да предприема нещо. Просто… ужасно е, че го казвам, Ник, но когато узнах от новините, си помислих: ама разбира се.
— Разбира се ли?
— Разбира се, че някой ще я поиска — отговори той. Имаше дълбок глас, интимен. — Знаете ли, тя открай време е такава. Кара хората да я пожелават. Винаги. Сещате се за онова клише, нали — „мъжете я искат, а жените искат да са като нея“. За Ейми важеше напълно.
Деси скръсти големите си ръце в скута на панталона. Не можех да разбера дали не ме манипулира. Казах си, че трябва да внимавам. Това е правило за всички интервюта, които се очертават като трудни: не минавай в настъпление, докато не се наложи, най-напред виж дали сами няма да се обесят.
— Имали сте доста напрегната връзка с Ейми, нали така? — попитах.
— Не беше само заради външността й — отговори Деси. Облегна се на коляно с отнесен поглед. — Разбира се, много съм мислил за това — първата любов. Определено съм мислил за това. Умозрителната ми природа. Прекалената ми склонност към философстване. — Усмихна се прекалено скромно. Показаха се трапчинките му. — Нали знаете, когато Ейми те обича, когато се интересува от теб… вниманието й е толкова топло, вдъхва ти увереност… напълно те обгръща. Като гореща вана.