— Сигурни ли сте, че съпругата ми е на тези снимки?
Двамата се спогледаха — ама той сериозно ли?
— Ник — каза Бони, — нямаме причина да се съмняваме, че жената на снимката, която изглежда точно като съпругата ти и за която Ноел Хоторн, майка на три деца и най-добрата приятелка на жена ти в града, твърди, че е твоята съпруга, не е твоята съпруга.
— Твоята съпруга, за която, длъжен съм да отбележа, според Ноел си се оженил за пари — додаде Гилпин.
— Не се шегувам — казах. — В наше време всеки може да скалъпи някакви снимки на лаптопа си.
— Добре, преди минутка беше сигурен, че Деси Колингс е замесен, а сега се насочи към Ноел Хоторн — отбеляза Гилпин. — Струва ми се, че наистина търсиш кого да обвиниш.
— Освен мен? Да, търся. Вижте, не съм се оженил за Ейми за пари. Наистина трябва да поговорите повече с родителите й. Те ме познават, знаят какъв съм. — Не знаят всичко, помислих си и стомахът ми се сви.
Бони ме наблюдаваше и изглежда ме съжаляваше. Гилпин май дори не ме слушаше.
— Вдигнал си застрахователната сума на жена си на милион и двеста хиляди — отбеляза Гилпин с престорена досада. Дори насочи ръка към издълженото си лице с крехки челюсти.
— Ейми го направи сама! — побързах да обясня. Ченгетата само ме гледаха и чакаха. — Аз подадох документите, но идеята беше нейна. Тя настояваше. Кълна се, пет пари не давах, но Ейми каза — каза, че предвид промяната в доходите ни така ще се чувства по-сигурна, че това било разумно делово решение. Майната му, не знам, не знам защо го искаше, не съм я молил.
Поех си два пъти дълбоко въздух, девет секунди, за да се стегна.
— Ето какво се случва според мен — подех. — Според мен много хора гледат новините, които винаги представят съпруга като злодея, убил жена си, и ме възприемат през тази призма, поради което някои съвсем невинни и нормални неща се изопачават. Това се превръща в лов на вещици.
— Такова ли е обяснението ти за сметките по кредитните карти? — попита Гилпин.
— Казах ви, не мога да обясня сметките по кредитните карти, защото нямам нищо общо с тях. Ваша работа е да разберете откъде са се взели, по дяволите?
Двамата мълчаха, седяха един до друг и чакаха.
— Какво правите в момента, за да намерите жена ми? — попитах. — Какви други следи разследвате, освен мен?
Къщата се разтресе, небето се раздра и през задния прозорец видяхме един реактивен самолет, който се стрелна наблизо, точно над реката, с оглушителен рев.
— Еф-10 — отбеляза Ронда.
— Не, много е малък — поправи я Гилпин. — Трябва да е…
— Еф-10 е.
Бони се приведе към мен, сключила ръце.
— Нашата работа е да се уверим, че си сто процента чист, Ник — каза тя. — Знам, че и ти го искаш. Само ако ни помогнеш с някои заплетени възли — понеже за това става въпрос, за няколко възела, които все ни препъват.
— Може би е време да си наема адвокат.
Ченгетата отново се спогледаха, все едно се бяха обзаложили.
Ейми Елиът Дън
13 октомври 2011 г.
Майката на Ник е мъртва. Мисля, че това му развърза ръцете. Милата Морийн. Милата силна Морийн. Беше на крак само седмица преди да умре и отказваше всякакво забавяне на темпото.
— Искам да живея до последния миг — каза тя. Беше започнала да плете шапки за други болни на химиотерапия (самата тя беше адски съсипана след единствения курс, не искаше да удължава живота си, ако това означава още тръбички), така че завинаги ще я запомня заобиколена от ярки кълбета прежда: червени, жълти и зелени, пръстите й се движат, иглите тракат, а тя бърбори с тихия си глас и мърка като доволно котенце.
И не щеш ли, една сутрин през август тя се събудила, ама не съвсем, вече не беше Морийн. Неочаквано се беше смалила като птиченце, за една нощ, толкова бързо, превърна се в бръчки и една гола черупка, очите й се стрелкаха из стаята, неспособни да разпознаят нищо, дори самата нея. След това дойде редът на един хоспис, място с мека светлина, ведро, с картини на жени с бонета и пищни зелени хълмове, машини за закуски и малки кафенца. Не се очакваше хосписът да я излекува, нито дори да й помогне, а само да й даде възможност да издъхне спокойно. Мо наистина си отиде три дни по-късно. Съвсем делово, както винаги бе желала (макар да съм сигурна, че сигурно би завъртяла очи с досада на тази фраза: както винаги бе желала Морийн).