Затова ударът — съвсем бърз и после край — не ме уплаши сам по себе си. Уплаши ме изражението му точно преди извинението, докато лежах на пода и примигвах, а главата ми бучеше. Изражението на лицето му, докато се въздържаше от това да посегне пак. Колко много искаше да ме удари отново!
Ето това е най-зловещата част. Вчера отидох в мола, откъдето половината град купува наркотици и е толкова лесно, колкото да си вземеш рецепта, знам го, понеже Ноел ми го каза: понякога мъжът й ходи там да си купува по някой джойнт. Аз обаче не исках джойнт, а исках пистолет, за всеки случай. Ако Ник наистина откачи. И си казах: бащата на Ник беше прав за теб. Ти си тъпа кучка. Понеже ако смяташ, че съпругът ти ще те нарани, трябва да си тръгнеш. Обаче ти не можеш да го изоставиш, докато още скърби за майка си. Не можеш. Трябва да си адски лоша жена, за да го направиш, освен ако действително нещо никак не е наред. Трябва наистина да вярваш, че съпругът ти ще те нарани.
Само че аз не вярвам Ник да ме нарани.
Просто ще се чувствам по-сигурна с пистолет.
Ник Дън
Изчезнала от шест дни
Го ме тикна в колата и потегли от парка. Прелетяхме покрай Ноел, която вървеше заедно с Бони и Гилпин към тяхната полицейска кола, а старателно издокараните й близнаци подтичваха подире й като опашката на хвърчило. Прелетяхме и покрай тълпата — стотици лица, поантилистична вълна от гняв, насочен право към мен. На практика избягахме. В основни линии.
— Ау, засада! — промърмори най-накрая Го.
— Засада ли? — повторих с парализиран мозък.
— Да не мислиш, че беше случайно, Ник? Кучката с близнаците вече е дала показания пред полицията. И не е споменала нито дума за бременност.
— Според мен от време на време хвърлят по някоя бомба.
Бони и Гилпин вече бяха научили, че жена ми е била бременна, и бяха измислили стратегия. Явно вярваха, че аз съм я убил.
— Ноел ще обиколи всички кабеларки през следващата седмица и ще повтаря, че си убиец и че тя е най-добрата приятелка на Ейми, тръгнала да търси справедливост. Жадна за публичност курва. Скапана курва.
Притиснах лице към прозореца и тежко се отпуснах на седалката. Няколко новинарски микробуса ни последваха. Пътувахме мълчаливо, дишането на Го постепенно се успокои. Наблюдавах реката, по която клон на дърво се носеше на юг.
— Ник? — обади се тя най-накрая. — Да не би… Ти…
— Не знам, Го. Ейми не ми е казала нищо. Ако е била бременна, защо ще казва на Ноел, а не на мен?
— Защо ще си купува пистолет, без да ти каже? — попита тя. — Просто не виждам никакъв смисъл.
Отидохме у Го — край моята къща щеше да е пълно с новинарски екипи — и още щом прекрачих прага, звънна мобилният ми. Номерът на семейство Елиът. Поех си дълбоко въздух и се обадих:
— Трябва да те попитам за това, Ник. — Ранд на фона на бръмченето на телевизора. — Просто ми кажи. Знаеше ли, че Ейми е бременна?
Замълчах, мъчейки се да намеря точните думи, за да отговоря, да обясня колко малко вероятна е такава бременност.
— Отговори ми, по дяволите!
Крясъкът на Ранд направи мен по-тих. Заговорих спокойно и тихо — с глас, облечен с жилетка:
— С Ейми не се опитвахме тя да забременее. Не е искала да забременява, Ранд, не знаех дали изобщо някога ще поиска. Дори не… дори нямахме контакт толкова често. Ще съм много… изненадан, ако наистина е била бременна.
— Ноел каза, че Ейми ходила на лекар, за да потвърди бременността. Искаме разрешението да ни позволиш да прегледаме тези документи. Можем и без твоето разрешение, но ще отнеме повече време.
— Разбира се, Ранд. И аз бих искал да разбера.
Заварих Го пред спалнята, седнала с чаша студено кафе на масичката, на която майка ми пишеше писма. Извърна се към мен, колкото да ми покаже, че е усетила присъствието ми, но не ми позволи да видя лицето й.
— Защо продължаваш да лъжеш, Ник? — попита тя. — Семейство Елиът не са ти врагове. Не трябва ли поне на тях да кажеш, че всъщност ти не си искал деца? Защо оставяш Ейми да изглежда лошата?