Болт умишлено избра да не сяда зад бюрото си. Поведе ме към една малка маса, като че ли щяхме да играем шах.
— Това е разговор между партньори — поясни той, макар да не се налагаше. — Ще седнем на масата на войната и ще се заловим за работа. Господин Дън, хонорарът ми е 100 000 долара. Това несъмнено са много пари, затова съвсем ясно ще ви обясня какво предлагам и какво очаквам от вас, става ли?
Той насочи немигващия си поглед към мен, придружи го със съчувствена усмивка и зачака да кимна. Само на Танър Болт можеше да му се размине безнаказано да накара мен, клиента, да долетя при него и после да започне да ми нарежда как трябва да танцувам, за да му дам парите си.
— Аз печеля, господин Дън, печеля губещи случаи, а според мен делото, пред което не след дълго ще се изправите — и не го казвам покровителствено — е много трудно. Финансови проблеми, проблемен брак, бременна съпруга. Медиите са се настроили срещу вас, обществеността също.
Завъртя пръстена с печат на дясната си ръка и зачака да дам признаци, че го слушам. Отдавна съм чувал фразата: „на четирийсет лицето на мъжа е такова, каквото си го е спечелил“. Четирийсетинагодишното лице на Болт имаше хубав тен, почти никакви бръчки и беше приятно закръглено от егото му. Това беше самоуверен мъж, най-добрият в своята област, човек, който харесваше живота си.
— Повече никакви разпити с полицията в мое отсъствие — каза Болт. — Много съжалявам, че се е случило такова нещо. Но преди да стигнем до правните проблеми, ще се заемем с общественото мнение, понеже, както вървят нещата, трябва да допуснем, че всичко ще стигне до пресата: кредитните ви карти, застраховката живот, вероятно инсценираното местопрестъпление. Всичко изглежда много зле, приятелю. И е като параграф двайсет и две: ченгетата смятат, че вие сте извършителят, и съобщават на обществеността. Хората са възмутени и настояват за арест. Така че, първо: трябва да намерим друг заподозрян. Второ: трябва да спечелим подкрепата на родителите на Ейми, изключително важно е. Трето: трябва да оправите имиджа си, понеже ако отидем на процес, той ще повлияе на съдебните заседатели. Промяната на мястото, където се гледа делото, вече не е от значение — при денонощната кабелна телевизия и интернет целият свят е в съдебната зала. Затова е от огромно значение да обърнем всичко в своя полза.
— И аз бих искал, повярвайте ми.
— Как стоят нещата с родителите на Ейми? Можем ли да получим от тях изявление за подкрепа?
— Не съм говорил с тях, откакто се потвърди, че Ейми била бременна.
— Че е бременна — намръщено ме погледна Танър. — Тя е бременна. Никога не говорете за съпругата си в минало време.
— Мамка му! — За миг закрих лицето си с длан. Не си бях дал сметка какво казвам.
— Не се тревожете за това пред мен — успокои ме Болт и великодушно махна с ръка. — Но пред всеки друг внимавайте. Много внимавайте. Отсега нататък не искам да отваряте уста, преди много сериозно да сте помислили какво ще кажете. Значи не сте говорили с родителите на Ейми. Това не ми харесва — допускам, че сте опитали да влезете във връзка с тях?
— Оставих няколко съобщения.
Болт нахвърли нещо върху жълтите листове, каквито ползват всички адвокати.
— Добре, да допуснем, че тази новина не е добра за нас. Обаче трябва да ги намерите. Някъде на публично място, където някой глупак с камера да ви заснеме — не можем да допуснем още една случка като с Шона Кели. Или пък изпратете сестра си на разузнавателна мисия да провери какво се случва. Всъщност така постъпете, по-добре е.
— Добре.
— Наистина искам да изготвите списък, Ник. На всички хубави неща, които сте направили за Ейми през годините. Романтични неща, особено през последната година. Може да сте й готвили пилешка супа, докато е боледувала, или сте й изпращали любовни писма, докато е била в командировка. Да не е лъскаво. Не ме интересуват бижута, освен ако не сте ги избирали заедно на почивка или нещо такова. Трябват ни истински лични моменти, като от романтични филми.
— Ами ако не съм типът от романтичните филми?
Танър стисна устни, после отново ги отпусна.
— Измислете нещо, става ли, Ник? Изглеждате ми свестен човек, сигурен съм, че през изминалата година сте направили някакъв жест.
Не се сещах дори за едно свястно нещо, което да съм направил през изминалите две години. В Ню Йорк през първите години от брака ни с всички сили се стараех да доставя удоволствие на жена си, да се върна към онези непосредствени дни, когато тя прекосяваше тичешком паркинга на някоя аптека и се хвърляше в обятията ми — спонтанен израз на радост от покупката на лак за коса. Лицето й постоянно беше притиснато към моето, искрящите й сини очи бяха ококорени, русите й мигли докосваха моите, топлият й дъх точно под носа ми… покоят. Две години се старах, докато предишният ми живот се изплъзваше, много се старах — без гняв, без спорове, без постоянно сервилничене и капитулации, без да се държа като съпруг от телевизионна комедия: Да, скъпа. Разбира се, скъпа. Проклетата ми енергия изтичаше от тялото ми, докато мислите ми се стрелкаха като зайци, докато се питах как да я направя щастлива, а всяко действие, всеки опит тя посрещаше с отчаяно завъртане на очи и с тъжна въздишка. Ти просто не разбираш, ей такава въздишка.