— Слагали са те на системи — отбеляза тя, като видя празната банка до леглото.
— Да, цяла седмица бях на глюкоза и антибиотици. Днес се издигнах до правото да хапна препечена филийка.
Той отново й се усмихна с кривата си усмивка и почти смутено погледна надолу краката си.
Хелън се стресна, като видя, че му липсва един зъб. Това нарушаваше идеалната симетрия на усмивката му и му придаваше малко дяволит вид.
— Прекарал си една седмица в болницата? — попита тя, едва сега осмисляйки казаното от него. — Защо никой не ми се обади до снощи?
— Пристигам от чужда страна. Бил съм с треска и съм спал в продължение на няколко дни. Трябвало е да намерят зъболекарския ми картон и да направят сравнение, а той явно е бил загубен някъде или нещо такова. Никой не ми повярва, когато им казах кой съм.
— Ние те мислехме за умрял — изтърси Хелън. Думите се изплъзнаха от езика й, преди да успее да ги спре.
Той я погледна обидено — още едно изражение, което не бе виждала по-рано. По-отблизо забеляза и други промени. Имаше белези около устата му и над веждите. Сигурно безброй пъти са го удряли в лицето.
Мили боже!
— Има ли… — тя с мъка преглътна и се осмели да попита: — Има ли и нещо друго, което да не е наред, освен паметта ти?
Гейб сви рамене и изведнъж му стана неловко.
— Отслабнал съм повече откогато и да било. Имам и няколко белега.
Сви лявата си ръка в юмрук, за да прикрие едва покаралите си нокти, които тя вече бе зърнала.
Стомахът й болезнено се сви, щом си представи какво е преживял. Но Гейб се гордееше с независимото си поведение, тъй че запази утешителните думи за себе си.
И ето че нямаше за какво да говорят.
Двамата погледнаха Малъри, вперила влюбен поглед в Гейб. Малъри, която за първи път го бе прегърнала след толкова години.
— И така, в кой клас си? — прояви интерес Гейб, с което изненада Хелън.
— Сега сме в лятна ваканция. След един месец ще постъпя в гимназията — обясни Малъри с тон на възрастен човек.
— О! — възкликна Гейб и й хвърли изучаващ поглед. — Значи… на колко години си, на четиринайсет?
— Почти. Рожденият ми ден е на втори септември.
— Моят е през юли. Спомням си как навърших трийсет и три, но не и трийсет и шест. Звучи доста странно, а?
Хелън не можеше да си спомни кога за последен път Гейб и Малъри са разговаряли така задушевно. Гърлото й се сви от съжаление.
— Точно от толкова години те познаваме — додаде Малъри. — От три.
Гейб погледна за миг Хелън.
— Така и предположих — каза той.
Хелън усети скритата му притегателна сила. Ако трябваше да започне всичко отначало, пак щеше да й е трудно да се противопостави. Той беше съвършен вариант на Свирача1. Дори в този момент, седейки в леглото, изпосталял и изгубил паметта си, Гейб поглъщаше цялото им внимание.
— Виж какво, ще отида да се обадя по телефона. Трябва да поискам свободен ден утре, за да дойда да те взема — заяви Хелън.
Гейб кимна утвърдително и извърна поглед.
— Разбира се — отвърна той. — Съжалявам, че създадох такава бъркотия.
— Не, не, всичко е наред — усети как червенината плъзва нагоре по шията й и добави: — Ще се видим сутринта. И… хм… гледай да не се притесняваш. Паметта ти ще се възвърне. — Намести дръжката на чантичката си по-високо на рамото.
А сега какво? Дали трябваше да го целуне, да го прегърне или просто да излезе?
Задоволи се с кратка усмивка и леко махване с ръка и почти изтича до вратата.
— Ще се видим утре сутринта. Хайде, Мал.
Малъри я последва с явно нежелание.
— Всичко ще бъде наред — каза на Гейб.
„О, не, няма да е наред“, осъзна Хелън. В това уравнение имаше прекалено много променливи величини, за да се получат нещата.
Трета глава
Гейб внезапно отвори очи. Наоколо цареше пълна тъмнина, виждаше се само ивица мека светлина под вратата. „Къде съм?“ Мозъкът му не можеше да намери отговора. Знаеше само, че е чул нещо. Както винаги, опасността настъпваше в потайна доба.
Ето го отново — звука, който го беше събудил. Леко проскърцване, като от разтягане на кожени каиши.
Господи, не! Не и пак да му дерат кожата. Не и безкрайния пореден побой с дамгосващите каиши. Не можеше да понесе още веднъж нито това, нито последващите часове на изгаряща адска болка.
Гейб трескаво затърси оръжие, нещо, с което да отблъсне мъчителите си, да им попречи да го отведат.
Проскърцването се чу отново, този път по-силно. Той вкопчи пръсти около дръжката на някакъв предмет. Май беше кана, пълна с течност. Нямаше представа откъде се е появила, но бе единственият предмет наоколо и я вдигна.
1
Герой от едноименна поема на Робърт Браунинг (1812–1889) — синоним на човек с измамен чар. — Б.пр.