Когато една тъмна сянка се надвеси над проснатото му тяло, Гейб плисна течността право в лицето на врага. С уплашен вик, сянката отскочи назад. Гейб запрати празната кана точно в целта и се измъкна от чудноватото изобретение, в което лежеше, оставяйки разстояние между себе си и роптаещия си враг.
— Madre de dios! — възкликна непознатият и щракна ключа на нощната лампа до леглото. — Ягуар, това съм аз! Какво се опитваш да направиш, дявол те взел, да ме удавиш ли?
Гейб удивено ахна. Посегна към стената, защото имаше нужда да се подпре на нещо солидно. Хвърли бързо поглед наоколо и разбра къде се намира — не в тъмната килия с безликите си мъчители, а във Военноморския медицински център в Портсмут, застанал лице в лице с приятеля си капитан първи ранг, който явно току-що бе станал от коженото кресло до леглото му.
— Себастиан! — слисано прошепна Гейб.
Себастиан Леон си беше съвсем същият. Висок и слаб, той се взираше в Гейб. Очите му изглеждаха съвсем малко по-светли от смолисточерната коса.
— Всичко е наред — каза Себастиан и отново възприе обичайния си невъзмутим вид. Бавно заобиколи леглото и застана на крачка от лейтенанта. — Не исках да те стресна — додаде с извинителен тон, поглеждайки го изпитателно.
Гейб забеляза грубата му и небрежна външност. За разлика от Лъвит, той сякаш бе прекарал последните шест седмици на борда на кораб от бреговата охрана. Имаше нужда от бръснене и косата му бе прекалено дълга и къдрава. Носеше воняща бойна униформа без куртка. Зелената му трикотажна фланелка, току-що измокрена от Гейб, бе развлечена и цялата в петна от пот.
Гейб не помнеше по-мила гледка през живота си. Изпита стряскащото желание да се хвърли в прегръдките на Себастиан. В същото време му се искаше да умре от срам, защото бе показал в какво жалко състояние са разнебитените му нерви.
— Още си сънен — рече Себастиан, предлагайки му удобно извинение. — Иди в банята и плисни малко вода на лицето си.
Като офицер Гейб имаше по-висок чин, но въпреки това се подчини, благодарен за възможността да овладее нервите си.
Пъхна главата си под студената струя, за да премахне упояващото въздействие на сънотворните. Избърса се набързо с хавлиената кърпа и след като закрепи маската на самообладанието върху лицето си, занесе кърпата на приятеля си.
Себастиан попи с нея водата от гърдите си. Провеси я на врата си, хвана Гейб за раменете и го обърна към светлината на лампата. Буца заседна в гърлото на Гейб, щом зърна нежността в очите му.
— Призрак ли виждам? — попита Себастиан.
Гейб се засмя.
— Може би. Чувствам се като възкръснал.
За негова изненада Себастиан го привлече в мократа си прегръдка. Сърцето го заболя, щом усети вълнението на приятеля си. В очите му проблеснаха сълзи, когато го отдалечи от себе си.
— Мислех си, че никога повече няма да видя грозното ти лице — призна той. — Как е възможно да си жив? Складът беше вдигнат във въздуха заедно с теб вътре.
Гейб се опита да си спомни. Разтърси глава.
— Не знам. Нищо не мога да си спомня за бойната задача. Дори не познавам жена си — добави той, без да прикрива колко е потресен от това.
Себастиан дръпна кърпата от врата си и отново започна да търка с нея ризата си.
— Спомените ще се върнат — увери го той.
— Може би — Гейб отстъпи назад в пристъп на несигурност. — Имам нараняване в предната част на мозъка — обясни, опитвайки се да се примири със страшната възможност. — Но паметта ми може и никога да не се върне.
— Никога? — Себастиан се изсмя и захвърли кърпата. — Мислех, че не познавате тази дума, сър — изрече предизвикателно. — Спомняш ли си как в Киркук иракчаните ме държаха в плен в продължение на две седмици, преди да ме освободиш?
Гейб се порови в паметта си и остана доволен, когато си възвърна един крехък спомен за онази бойна мисия. Наслади му се напълно, дори усети вкуса на пясъка между зъбите си.
— Да — каза той. — Спомням си.
— Измина цяла година, преди да си спомня станалото през тези две седмици.
— Будалкаш ме.
— Не — Себастиан поклати глава.
— Но ти докладва за изпълнението на мисията и те върнаха направо на активна служба.
— Лъжех — призна капитанът. — Появяваха ми се кратки откъслечни спомени, най-вече насън. Един ден се събудих и всичко си беше на мястото. Същото ще се случи и с тебе.
— Не мога да лъжа за цели три години — рече Гейб, прокарвайки ръце през косата си. — Лъвит вече ме е отписал от екипажа.
— Грешиш — рязко отвърна Себастиан. — Командирът иска да се върнеш на служба толкова, колкото и аз. Той те познава, това е всичко. Знае, че най-добре реагираш, като те предизвикат.