— Да вдигнем тост за членовете на радиолокационния взвод — продължи Гейб, като наруши тежкото мълчание, налегнало групата. — И по-специално за членовете на моя любим отряд. — Той вдигна чашата си. — Няма по-добри от тях в армията. Има надежда, че скоро ще работим пак заедно.
Мъжете се отърсиха от вглъбението си, за да се чукнат с чаши и бутилки и да пият. С официалното разрешение на доктор Териен Гейб бе препоръчан за активна служба. Всичко зависеше от командира на базата адмирал Йохансен — дали Гейб щеше да бъде зачеркнат от списъка на инвалидите и върнат на активна служба и дали щеше да бъде върнат в същия отряд или не.
— Да пием за новия старши помощник-капитан на 12-и отряд — допълни Вини, изразявайки гласно надеждата на хората, че Гейб ще бъде повишен в чин, за да замести Милър.
— Браво, браво! — извикаха всички в един глас.
— И още един тост — добави Гейб. — Той е за жена ми и дъщеря ми. После прегърна Хелън и я привлече плътно към себе си. Малъри, за която се предполагаше, че слуша компактдискове със слушалките си, вдигна поглед, с което доказа, че не е изпуснала нищо. — Искам да ви кажа следното на вас двете: веднъж се изгубих, но вие ме намерихте. — Синьо-зелените му очи блеснаха под слънцето, когато се усмихна смутено. — Днес нямаше да съм тук, ако не бяхте вие, дами. Вие ми дадохте причината да се противопоставя на врага и да оцелея. И затова не се срамувам да кажа пред Бог и пред всички: обичам ви и двете, наистина ви обичам.
Хелън остана без дъх. През изминалите няколко седмици Гейб многократно й се беше клел в любовта си насаме. Но да обяви любовта си пред своите хора, това бе преднамерен жест. Той даваше на Хелън ясно да разбере, че предаността му към тюлените никога няма да надхвърли предаността му към семейството. Неговите две идентичности, на тюлен и на семеен мъж, бяха сложно преплетени. Любовта към семейството му бе дала свръхчовешка сила и смелост. С тяхна помощ той се беше завърнал почти невредим. Скоро отново щеше да бъде тюлен, но този път отрядът нямаше да им го отнеме. Сърцето му щеше да си остане у дома при онези, които обичаше.
Гейб запечата с целувка любовното си признание. Както обикновено, двамата с Хелън не затвориха очи, гарантирайки, че връзката им е съвършена.
С периферното си зрение Хелън забеляза как Лийла предпазливо си проправя път към Себастиан. Погледите им се срещнаха и двамата се привлякоха подобно на два магнита. Без да каже дума и за изненада на всички, Себастиан грабна ръката на Лийла и бързо я задърпа към стълбите.
Половин дузина погледи ги проследиха как си тръгват. Никой не посмя да каже нищо, но Хелън я заболя сърцето, като видя удивените физиономии на мъжете. О, Лийла! Дано да намериш щастието, което заслужаваш, с любимия човек!
С доволна усмивка, тя продължи да целува Гейб и двамата тайно размениха радостни погледи. Тяхното бъдеще беше сигурно; тяхната връзка бе по-истинска и по-здрава от всякога. Нищо вече не можеше да ги раздели.
Малъри, която след няколко седмици щеше да стане Малъри Рено, им даде най-добрата подкрепа.
— Хм, извинете — каза тя, надничайки изпод кестенявия си бретон, — предполага се, че и аз трябва да участвам в това.
— Е, хайде, идвай.
Гейб я прегърна през раменете, привличайки я в техния кръг.
С бучка, заседнала в гърлото й, Хелън си спомни как Мал и Гейб за първи път се бяха прегърнали след неговото завръщане — в болницата, когато двете бяха отишли да го приберат. Именно тази прегръдка бе убедила Хелън да даде още един шанс на Гейб.
Слаба богу, че го беше направила!