По лицето му имаше нови следи — няколко по-светли гънки около устата, белег точно под лявата вежда. Сега се забелязваха и тъмни кръгове под очите. Бузите му бяха хлътнали. Разтегна устни в гримаса. Липсващият кучешки зъб му придаваше пиратски вид.
Но очите оставаха непроменени.
Гейб се вторачи в отражението си и златистозелените очи отсреща му отвърнаха със същото. Ягуар. Кодовото име ясно отекна в съзнанието му, сякаш някой го каза в ухото му. Беше го получил, преди да му изневери паметта, преди пет години, когато го зачислиха в 12-и взвод на тюлените.
Уж си човек с толкова добро зрение, а не можеш да видиш онова, което е пред очите ти.
Този път безпогрешно разпозна гласа на Хелън, идващ от миналото. Дръпна се назад, стреснат от яснотата на спомена, от мъката и обвинението в гласа й. Двамата се бяха карали заради Малъри, която бе направила нещо лошо, нещо, на което трябваше да обърнат внимание.
— Гейб?
Гласът на Хелън го накара да се обърне сконфузено. Наистина ли го викаше, или и това бе част от спомена?
Звукът от бързо топуркащи лапи беше единственото друго предупреждение. Присила с лай откри местонахождението му и препречи пътя на бързото му изтегляне от банята. Гейб се изруга за забавените си реакции. Първо го хвана кучето, което го притисна до стената, а после го хвана Хелън, която се закова на вратата на стаята си, удивена, че го открива в своята баня, стиснал в ръка собствената си снимка.
Щом я видя, той изгуби и ума, и дума. Кожата й беше порозовяла, защото бе тичала допреди малко. Дългата й коса бе вързана на конска опашка. Блузката от ликра оставяше корема й гол, а зърната на гърдите й ясно се открояваха.
— Търсеше ли нещо? — попита го тя, все още задъхана. Леденият й тон го обвиняваше, че е нахлул на нейна територия. Той усети, че е важно да обясни действията си, но вниманието му до голяма степен се съсредоточи върху зърната на гърдите й и му беше трудно да мисли.
— Аз, ъъ, търсех моя снимка — вдигна пред очите й снимката в рамка, за да й покаже, че я е намерил.
Хелън вдигна поглед към него и куп емоции блеснаха в очите й.
Гейб погледна към свещите в банята, после обратно към нея, осмелявайки се да прави предположения, но не желаейки да я притиска.
— Аз, мм… — тя облиза капчица пот от горната си устна и цялата пламна.
— Не е необходимо да ми обясняваш — побърза да каже той. Не искаше да чуе какъв ритуал е измислила, за да го забрави.
— Имаш ли нужда от нещо друго? — попита тя с видимо облекчение.
Погледът му се плъзна демонстративно по оскъдното й облекло.
— Не е нещо, което би искала да ми дадеш — каза Гейб, неспособен да прикрие усмивката на самосъжаление.
В очите й проблесна страх.
— Предполагам, че искаш да вземеш душ — каза й, проявявайки милосърдие.
Той се отправи към вратата и почти докосна Хелън, когато предпазливо се промъкна покрай нея.
В същия миг кучето се втурна, блъсна го в Хелън, която се удари във вратата. Тя рязко си пое дъх, щом телата им се докоснаха, и се опита да се слее с дървената врата. Само зърната на гърдите й докоснаха неговите гърди.
— Съжалявам — промърмори той, наелектризиран от докосването на твърдите като речни камъчета зърна на гърдите й. Както беше разгорещена и потна, тя миришеше великолепно.
Гейб всъщност повече съжаляваше, че трябва да се отдалечи от нея.
— Ще бъда във всекидневната — добави той, надявайки се въпреки всичко, че тя ще го повика обратно и ще осъществи фантазията му да я гледа как съблича тази блузка. Но докато вървеше бавно по коридора, единственият шум, който чу зад гърба си, беше рязкото затваряне на вратата, последвано от щракването на ключа в ключалката.
След този сблъсък се почувства уморен. Спря в кабинета, за да пъхне снимката в скрина, да зарови лика на красивия непознат в купчина къси чорапи. Вече не беше самоувереният воин, който приема за даденост щастливата си съдба. Носеше белези от рани и се чувстваше изплашен. Дори беше много вероятно да е предал родината си — да се окаже най-големият предател.
Хелън с усилие се стараеше да се съсредоточи върху готвенето. И без това никога не се беше чувствала спокойна в кухнята, но присъствието на Гейб във всекидневната я караше да се чувства още повече не на място. Все още не бе свикнала с присъствието му. Пускайки свинските пържоли в нагорещения тиган, тя неволно следеше Гейб с ъгълчето на окото си.
Винаги бе проявявала слабост към него. Широките му рамене неизменно я караха да забелязва присъствието му. Неговата мъжественост зареждаше стаята с някакво подмолно сексуално напрежение, нещо, което бе липсвало в живота й в продължение на повече от година. Присъствието му внезапно събуди сексуалните й желания, поради което й беше трудно да подреди мислите си и се чувстваше тромава и разсеяна.