Гейб осъзна, че говорителят е преминал към новините от други горещи точки, но продължаваше да седи неподвижно в креслото, а видението на лидера на Северна Корея Ким Чен Ил изгаряше очите му. Толкова често се беше взирал в портрета на това лице, че познаваше всяка черта и бръчица по него. Кожата на ръцете му над лактите настръхна и тръпки обхванаха цялото му тяло. Един от всеки трима корейци ще гладува през тази година. Думите на телевизионния говорител отново отекнаха в главата му. Ледени тръпки плъзнаха по гърба на Гейб и сграбчиха скалпа му.
Имаше нещо важно, свързано с глада в Северна Корея. Нещо, което той знаеше. Нещо, което трябваше да си спомни.
Усещаше как напрежението се трупа в мускулите му и те се вдървяват. Чу собственото си тежко дишане, забеляза как ръцете му се свиват в юмруци. Прерови пустата си памет и не откри там нищо друго, освен смътни фигури, забулени в сиво; илюзорни образи, които се мярваха за миг и той не можеше да си спомни какво представляват. А беше важно. Господи, трябваше да си спомни!
— Татко! — гласът на Малъри проникна през мъглата, в която бе потънал. — Добре ли си?
Той усети ръката й върху рамото си и дойде на себе си. Хелън притича и застана зад дъщеря си.
Гейб си пое дълбоко дъх, за да се успокои. Кожата му лепнеше от пот.
— Да, добре съм.
Изправи се на треперещите си крака. За миг едва не повърна. Остана съвършено неподвижен. В ноздрите му нахлу миризма на изгорели свински пържоли.
Лицето на Хелън плуваше пред очите му.
— Ще се обадя на доктора — осведоми го тя и тръгна към телефона.
— Не — каза той и й махна с ръка да се върне. — Това беше ретроспекция. Казаха ми, че ще се случва. Добре съм.
Тя го погледна изпитателно.
— Спомни ли си нещо?
Гейб намери, че в нейната загриженост има нещо обнадеждаващо. Или тя просто искаше този краткотраен етап да приключи, за да може самостоятелно да продължи живота си?
— Всъщност не — мислите му се върнаха към онова, което беше чул по новините, и той раздразнено потърка челото си. — Но има нещо, което трябва да си спомня.
— Ще си го спомниш — увери го тя и леко го докосна. — Не се напрягай толкова много. Ще стане, когато му дойде времето.
Той се сети за рака, който се беше опитал да измъкне от дупката. Не беше сигурен, че има време да примамва спомените да изплуват на повърхността.
Но усети топлата и мека длан върху рамото си.
— Вечерята мирише много хубаво — излъга Гейб. — Хайде да хапнем.
През цялата нощ си припомняше погледа й, изпълнен със стреснато очакване.
— Мисис Рено, ще се присъедините ли към нас?
Хелън се намръщи, навела глава над статията, която четеше, посветена на това как да си направим алпинеум. Доктор Ноъл Териен стоеше на вратата на кабинета си, която допреди малко беше затворена. Хелън се бе приготвила да чака цял час. Беше напълно неподготвена за поканата да участва в терапията на Гейб.
— За съпруга ви ще е полезно от време на време да поседите с нас — добави окуражително лекарят.
Ама че досада. Все още се чувстваше притеснена от факта, че се наложи да напусне работа по-рано.
Документация се беше натрупала през свободния ден, който си бе взела, а тя дори не беше успяла да я намали наполовина. Рутината на ежедневието, на която се бе наслаждавала по време на отсъствието на Гейб, бе разбита на пух и прах. И ето че отново светът се въртеше около него.
Моментално се укори, че е толкова безчувствена. Гейб се занимаваше с много по-сериозни проблеми, отколкото някакво дребно неудобство. Трябваше да го подкрепя повече. Колкото по-скоро той се възстановеше, толкова по-скоро тя щеше да продължи собствения си живот самостоятелно.
От друга страна, нямаше особено голямо желание да върне предишния Гейб. Мъжът, когото бе довела у дома от болницата, можеше и да изглежда като него, но съвсем не се държеше като него. Беше търпелив, деликатен и внимателен — качества, които той не бе показвал в продължение на години.
Освен това предишният Гейб бе отказал да вземе участие в психологическите и професионалните консултации на Малъри. Тя не искаше да бъде обвинена в същото, затова остави списанието върху стола и грабна чантичката си.
Гейб чакаше в лекарския кабинет. Беше избрал най-неудобния стол и седеше на него изправен като свещ и със скръстени ръце.
Никак не бе чудно, че доктор Териен я бе помолил за помощ.
При влизането й Гейб я погледна умолително. Изглеждаше така безкрайно окаян, че сърцето й се изпълни със съчувствие. За своя собствена изненада, тя седна на най-близкия стол до него и му се усмихна окуражително.