Вече наближаваха къщата на брега на морето, когато Гейб се размърда и се обърна с лице към нея.
Сърцето й заби учестено. Цялата настръхна под втренчения му поглед.
— Кой е бил бащата на Малъри? — попита той, изненадвайки я с непресекващия си интерес.
— Казва се Зак Тайлър. Бяхме гаджета в колежа.
— И? — подсказа й той.
— И нищо. Захвърли ме като горещ картоф, щом разбра, че съм бременна. Родителите ми бяха ужасени и настояваха да му отнема изцяло бащинските права. Той направо нямаше търпение да подпише документите.
— И защо родителите ти направиха това? — попита Гейб.
Хелън се засмя невесело.
— Зак нямаше никакви перспективи в живота. Макар че имаше блестящ ум, заряза колежа, защото според него преподавателите били невежи. Не можеше да се задържи дълго време на едно работно място, защото смяташе, че шефът му е невежа. Беше последният човек, който според родителите ми трябва да присъства в моя живот или в този на Малъри.
Известно време пътуваха в мълчание.
— Трябва да е било адски неприятно преживяване — съчувствено изрече Гейб.
Тя го погледна стреснато. Не се случваше често Гейб да се сеща за чувствата на другите. Хелън повдигна рамене и отвърна кратко:
— Преживях го.
Така си беше, но освен това после бе направила още една грешка — даде сърцето си на мъж, който отказа да й даде своето в замяна.
— Значи те са ме запознали с теб, като са смятали, че аз ще бъда по-добър баща? — зачуди се той.
Хелън се намръщи. Предишният Гейб винаги се беше фукал, че е по-добрият избор.
— Е, ти поне не избяга — отбеляза тя в негова защита. Навремето се беше изплашил от срещата с Малъри, не можеше да се отрече. Но после бързо-бързо се беше овладял, решен да вземе Хелън за жена, независимо от товара, който мъкнеше със себе си.
— Той питал ли е някога за нея? Искал ли е някога да я види?
— Зак ли? Не, никога.
Гейб поклати глава и промърмори нещо осъдително под нос.
— Какво те прихваща? — попита Хелън.
— Не мога да разбера мъж, който бяга от грешките си… не и когато е замесено дете.
Думите му докоснаха особена струна в душата й.
— И защо пък не? — възрази тя. — Ти направи точно това. Ти се скри в работата си, за да не ти се налага да се изправиш пред факта, че си женен.
Не можеше да повярва, че е имала куража да изтърси тези думи, особено след като Гейб беше толкова внимателен.
Жълто-зелените му очи блеснаха гневно.
— Спри колата — твърдо каза той.
— Какво? — от двете страни на пътя имаше пясъчни хълмове и тя нямаше намерение да заседне тук.
— Спри! Веднага.
За нейна изненада той се пресегна, сграбчи кормилото и двете предни гуми заораха в пясъчния насип, Хелън рязко натисна спирачките, колата зави и спря на място.
— Какво правиш! — кресна тя, като се обърна към него и със замах смъкна слънчевите си очила.
— Шшт — каза Гейб и обхвана лицето й е длани.
Хелън се вкамени. Какво правеше той, за бога? Да не би да е побеснял от гняв? Какво точно въздействие бе оказало пленничеството върху психиката му?
Слава богу, ръцете му бяха нежни. Пръстите му погалиха скулите и линията на брадичката й. Зашеметена, тя се взираше в очите му, впримчена в капана на чувственото удоволствие от докосването на пръстите му.
— Искам да знаеш едно — каза Гейб много категорично, а очите му направо я изгаряха. — Каквото и да се случи между мен и теб, ако между нас не потръгне, аз пак ще се грижа за Малъри. Никога няма да постъпя като Зак и да й обърна гръб.
Хелън конвулсивно преглътна. За краткото време, откакто бяха отново заедно, той вече няколко пъти я изненадваше, казвайки нещо неочаквано. Сериозно ли говореше? Защо така изведнъж се беше загрижил за Малъри, а преди дори нямаше време за нея? Хелън се сещаше само за една причина. Той се страхуваше да не изгуби семейството си; страхуваше се да не остане съвсем сам, пък и без кариерата си, която бе запълвала времето му.
— Знам какво правиш — тихо отрони тя.
Той разтърси глава.
— Какво?
— Няма да се получи, да знаеш. Като ни обръщаш внимание сега, няма да промениш миналото.
Гейб изведнъж я пусна и се отдръпна.
Тя имаше чувството, че току-що му е зашлевила шамар. Съмненията отново я загризаха. Може би не беше го разбрала правилно.
Той бе извърнал лице и гледаше през прозореца.
Хелън се бореше със себе си. Някаква част от нея копнеше да си вземе думите обратно, но пък беше по-добре да е пряма, да му даде съвършено ясно да разбере, че не желае отново да измине същия път.