Хвърли мръсните си дрехи в коша, чудейки се кога ли Хелън намира време за прането. Може би трябваше да й помогне малко утре, докато тя е на работа. Щеше да поправи и разклатената месингова кука.
След като сам си възложи тези задачи, Гейб се почувства сравнително по-добре. Ако се разшеташе из къщата, Хелън щеше да е по-малко склонна да го зареже. А ако изиграеше добре картите си, може би някой ден дори щеше да спи с нея. Не че бе достатъчно сигурен в себе си, за да прекара цялата нощ в леглото й. Бе сбъркал помощник-капитан Леон с един от своите мъчители. Бог знае какво би могъл да причини на нищо неподозиращата си съпруга.
Но той слагаше колата пред коня. Предстоеше крачка номер едно — да накара Хелън да го оцени. За да постигне това, трябваше да стане незаменим. Щеше да се погрижи за всички дребни поправки из къщата. Щеше да стане идеалният баща на Малъри, която си беше пробила половин дузина дупки в ухото без никаква видима причина.
Освежен след душа и в по-добро настроение поради взетото решение, Гейб набързо навлече дрехите. Отивайки към кабинета, забеляза, че Хелън стои пред вратата на Малъри. Усмихна й се, но това я накара да се намръщи и да го погледне подозрително.
Хелън завъртя топката на вратата.
— Миличка, какво правиш? — тя надникна вътре.
— Чета — гласът на Малъри идваше някъде откъм тавана. Беше се покачила на горното легло.
— Наистина — скептично изрече Хелън и изчезна вътре в стаята.
Гейб беше надникнал по-рано в стаята на Малъри. Сега мислено си представи обстановката: солидно легло на два стажа от бяло дърво, отрупано с пухкави животни — играчки, розови стени и бяла мебелировка. Подредбата в стил „малко момиченце“ беше съсипана с плакати на поп звезди и рап музиканти, а по цялата стена имаше лепенки с изписани лозунги от рода на „Всички под пара и никой да не пада под бара!“.
Гейб си представи как Хелън се приближава до леглото.
— Това не е книга, а списание — каза тя.
Чу се шумолене.
— Ей, бях си отбелязала докъде съм стигнала! — възропта Малъри.
— Ако ще четеш, започни със списъка за лятната ваканция — троснато отвърна майка й.
— Мразя ги тези книги!
Виждайки възможност да приложи на практика своя клан, Гейб направи завой в коридора и пъхна глава в отвора на вратата.
— Дори не си ги погледнала, как можеш да твърдиш, че ги мразиш? — възрази Хелън.
Тя се беше навела и ровеше в шкафа с книги, без да забелязва присъствието на Гейб.
А Гейб много добре я беше забелязал. Той поглъщаше с поглед нейните съвършени… ъъ, съвършени прелести, забравил напълно за Малъри. Хелън носеше къси дънкови панталонки — всъщност толкова къси, че както се беше навела да рови в шкафа, му даваше възможност да се наслади на гледката на пет сантиметра от изваяното й дупе — не се забелязваха никакви пликчета, освен ако не носеше прашки. Тази възможност направо го наелектризира.
Малъри се изкиска и той откъсна очи от гледката. Хелън рязко се обърна и се изправи, притиснала една книга до гърдите си.
— Недей да ме дебнеш — скара му се тя.
Гейб вдигна ръце и предложи с пламнало лице:
— Стори ми се, че мога да помогна.
— Подвързала съм я — Хелън се обърна към дъщеря си и се опита да пъхне книгата в ръцете й.
— Нека да не е най-дебелата! — захленчи Малъри.
— Какво е заглавието й? — попита Гейб.
— „Клетниците“ — Хелън настойчиво подаваше книгата на дъщеря си. — Трябва отсега да започне, за да я изчете до началото на учебната година.
— Съгласен съм с теб — обади се той и погледна настойчиво Малъри.
Малъри направо зяпна.
— Е, аз не съм — рече тя — и именно аз съм тази, която трябва да я прочете!
— Ще я прочетеш — твърдо обяви Хелън, — иначе цяла седмица няма да излизаш от къщи.
Гейб пристъпи крачка напред.
— Аз ще се справя с това.
— Моля? — тя впери невярващ поглед в него.
— Да — каза той. — Ще я накарам да прочете книгата.
— Как?
— Ще я четем заедно. Това е велика книга.
Майка и дъщеря го гледаха така вторачено, сякаш на главата му са изникнали рога.
— Добреее — тихичко каза Хелън. — Аз отивам да взема душ.
Тя премина тържествено покрай него, като му подаде книгата. След секунди вратата се затвори зад нея. Това победа ли е, зачуди се той. Малъри подпря с ръка брадичката си и изсумтя.
— Ти оглеждаше мама — с обвинителен тон изрече тя и се ухили хитро.
Гейб не си направи труд да отрича. Вместо това повдигна рамене, омаловажавайки едностранния си интерес.
— Слез тук — посочи той долното легло, — защото няма начин аз да се кача при тебе.