Тя изръмжа сърдито, но се насочи към стълбичката. Гейб се пъхна на тъмно на долното легло и включи настолната лампа.
— Тази книга ще ти хареса — каза той, облегнал гръб на стената. — Аз я четох, когато бях в гимназията и в колежа.
Усещането, че преживява същата ситуация за втори път, отново го стресна и той за миг застина на мястото си, неспособен да се отърве от чувството, че някога в продължение на много дълги часове е седял така, подпрял гръб на стената.
Едно познато чувство за неотложност отново го смути. Той знаеше нещо. Нещо, което трябваше да каже на другите. Нещо, изпълнено с опасност, от което изведнъж му се зави свят и тялото му плувна в пот.
Малъри скочи на пода и чувството се изпари. Тя грабна една възглавница от леглото си и се настани до него.
— Това са повече от триста страници! — оплака се тя.
Гейб потръпна и се постара да се съсредоточи върху настоящето.
— Свали си обувките — каза й той, като видя, че е с маратонки. — Легнала си с обувки в леглото? Отвратително!
Обувките й тупнаха на пода.
— Миришеш на ягоди — каза Малъри в отговор, ловко сменяйки темата.
Беше използвал лосиона й за тяло „Горски плодове“.
— Качи се пак на леглото с обувките си и ще изчезнат — предупреди я той, без да се хваща на нейния номер.
— Добре — каза Мал нехайно и се отдръпна от него. Гейб разтвори книгата.
— Искаш ли да четеш първа, или искаш аз да започна?
— Ти — мигновено реши Малъри.
Гейб прочисти гърлото си и зачете. Много скоро и двамата бяха погълнати от историята.
Колкото и да беше интересен романът на Виктор Юго, Гейб не пропусна да забележи, че Малъри опря буза до рамото му. Нежна топлина плъзна по тялото му, изпълвайки го не с ужас, както би могъл да предположи, а със задоволство. Това усещане го накара да си помисли, че мярналата се в съзнанието му опасност е въображаема. Положението на най-незаменимия татко на света си имаш своите малки преимущества.
— Може ли аз да чета до края на главата? — попита тя, като посегна към книгата.
— Да, разбира се — Малъри беше налапала въдицата. Преживя миг на разочарование, когато тя се отмести от него.
Но гладкото и бързо четене и мелодичният й глас му напомниха каква умница е всъщност. Изненада се от чувството си на бащинска гордост. Тя дори не беше негово дете, не и биологически, но беше наистина будно дете, дявол го взел.
По някое време усети, че Хелън подслушва от коридора. Само една лека сянка и ароматът на цветя му подсказаха, че тя е там. Изведнъж Гейб вече не слушаше внимателно историята, а по-скоро се чудеше защо тя се крие в коридора.
Малъри стигна до края на главата и гласът й замря.
— Страхотно — отбеляза тя. — Нека утре да прочетем още.
Хелън избра точно този момент, за да влети в стаята.
Носеше бели боксерки и бяло горнище на пижама. Косата й беше скрита под хавлиена кърпа, увита около главата като тюрбан. Шията й изглеждаше невероятно тънка и уязвима. Той изпита неудържимо желание да я докосне с устни.
— Аз си лягам — пресилено бодро каза Хелън. — Мал, имаш нужда да вземеш душ.
Тя пъхна глава под горното легло, за да целуне дъщеря си. Заради тюрбана трябваше да се наведе доста ниско, та да не се удари в леглото. Горнището на пижамата й се разтвори и Гейб зърна великолепните й гърди, поклащащи се като зрели плодове.
Мили боже! Едва се сдържа да не я сграбчи и привлече към себе си.
Тя целуна дъщеря си по бузата, а после обърна глава към него — може би по навик — и застина на място.
Той не й остави време да промени намерението си. Импулсивно притисна устни върху нейните. Очите й блеснаха изненадано и за секунда двамата се гледаха втренчено.
В съзнанието му изкристализира един спомен. Със същата тръпнеща наслада, която изпитваше в момента, си припомни как прониква в нея, само че тогава бе направил грешката да погледне в очите й. Изневиделица го бе обзела паника, бе го задушила и го бе смъкнала в някаква дупка, където го управляваха емоциите. Спомни си как бе стиснал силно очи в желанието си да прогони това усещане. Любовта беше опасно нещо. Тя можеше да го накара да се поколебае, преди да натисне спусъка, да се изплаши и да не скочи от самолета. Не можеше да бъде тюлен и същевременно да се чувства по този начин.
Гейб стреснато се дръпна назад. Хелън го гледаше втренчено и объркано.
Разтърсен от спомена, той набързо се измъкна от тясното легло и излезе от стаята. Неочаквано се насочи към входната врата, усещайки, че има нужда да проясни главата си.
Закрачи напред-назад по цялата дължина на площадката, поемайки дълбоко глътки солен въздух. Като обходи балкона отстрани на къщата, Гейб видя, че лунният полумесец е застлал океана със сребристо покривало. Вкопчи се в парапета и откри, че е неравен и има нужда от излъскване.