Първа глава
Хелън се потопи във водата така, че само носът и очите й се подаваха над сапунената пяна. Впери поглед в другия край на ваната, изучавайки снимката на Гейб, поставена в средата на кръга от свещи с танцуващи пламъчета. Смесени чувства завладяха сърцето й, докато се взираше в очите му. Дори от това разстояние от няколко метра очите от фотографията направо я хипнотизираха точно както навремето, когато за първи път се бяха срещнали. Бледозелени със златисти звездички, именно те бяха причината да получи кодовото име Ягуар. Прямият му поглед я караше да се изчервява винаги щом се приковеше в нея, което ставаше доста често в началото. Но миналата година, когато бе изчезнал — само след две години брак, той едва разменяше по някой поздрав с нея. Толкова беше погълнат да бъде взводен командир на тюлените и от мисията си да спасява света.
Хелън издуха сапунената пяна по-далеч от устата си. Едно мехурче литна във въздуха и само след миг се разпадна. Също като моята любов към теб, помисли си тя, гледайки към снимката.
Беше изчезнал преди година. От флота не пожелаха да разкрият нито къде се намира, нито обстоятелствата около изчезването му. В продължение на дванадесет дълги месеца го причисляваха към изчезналите по време на акция, но не и към загиналите. Ала всичко се промени миналата седмица, когато на прага й се появи млад офицер със знаме в ръка.
След дванадесет месеца военноморският флот беше готов да обяви Гейб за загинал. Със знамето това ставаше официално. Странното беше, че при вида на чисто новия флаг с червени ивици и ярки звезди Хелън направо изпадна в шок. Не че беше очаквала Гейб да се завърне, но сгънатото по военному знаме повече от всичко я накара да осъзнае реалността на смъртта му. Тя си представи как жизнеността на Гейб е била сломена по същия начин.
И все пак веднага след шока я връхлетя чувство на необикновено облекчение. Нямаше да е необходимо да се отказва от новооткритата си през последните месеци независимост. Нямаше да й се наложи да се откаже от работата си, която я изпълваше с такова задоволство. Сама щеше да отгледа тринайсетгодишната си дъщеря, което би трябвало да направи по-рано.
Не беше лесно да си го признае, но бракът й с Гейб беше грешка. Бе смятала, че той й е необходим, за да възвърне доброто си име, поне в очите на родителите си. Беше искала Малъри да има баща. Но Гейб, с неговия хъс да спасява света, нямаше време за съпругата си, камо ли за доведената си дъщеря.
Година след сватбата мъжът, който трябваше да е нейният рицар в бляскави доспехи, на практика не се сещаше за нея. А три години по-късно беше мъртъв.
Значи всичко беше свършило.
Могъщия и неукротим Ягуар вече го нямаше, премахнат от безлик враг. Знамето превръщаше това в очевидна реалност. Беше време да остави миналото зад гърба си, да го забрави. Не й трябваше Гейб Рено, за да се чувства цялостна личност. Доста добре се бе справяла сама през изминалата година. Повече от добре. И все пак…
Макар че ушите й бяха под водата, думите от записаната на компактдиск песен на Натали Кол, която звучеше от спалнята, ясно достигнаха до съзнанието й. Незабравим, ето това си ти… Пристъп на съжаление прониза сърцето й.
От време на време тъгуваше за него. Затвореше ли очи, все още усещаше ръцете му по тялото си, горещия му и нахален език. Той познаваше всички ерогенни точки по тялото й и използваше това познание, за да я върне при себе си винаги щом сърцето й започваше да охладнява.
Незабравим във всяко отношение…
Сега него го нямаше, за да я върне обратно при себе си. Тя беше свободна да си отиде, да живее собствения си живот. С дълбока въздишка, Хелън се освободи от съжалението и се потопи във водата. Изплува след миг и посегна към шампоана.
Телефонът иззвъня. Хелън чу как Малъри вдига слушалката. Сутринта бе преподавала уроци по степ, а следобед — по скулптура. Когато си пристигна вечерта у дома, направо умираше за едно дълго киснене в горещата вана.
— Мамо, теб търсят.
Вратата на банята рязко се отвори и Малъри влетя вътре, без да почука. На светлината на свещите лицето й изглеждаше восъчнобледо. Може би заради току-що боядисаната й коса.
— Черна? О, Мал — възкликна Хелън, — какво си…
— Спешно е — рече Малъри, подавайки й слушалката. Разширените й зелени очи я озадачиха. Поколеба се, но все пак взе телефона и се облегна на ръба на ваната.
— Хелън на телефона — изрече бързо.
— Госпожо Рено, обажда се командир Шейфър от травматологичното отделение на Военноморския медицински център в Портсмут.