След това мигновено я пъхна в джобчето на панталоните си.
Гейб се захили. На единайсет години беше изглеждала като момче.
Двамата се насочиха към фитнес залата. Но размисляйки, той каза:
— Нека не прекъсваме часа на мама. Да вървим натам — и посочи към залата за вдигане на тежести.
Щом влязоха, Гейб сложи няколко рогозки на пода. Малъри го наблюдаваше с любопитство.
— Сега ще ти покажа как да се отбраняваш — обясни той и потри ръце.
— Мама вече ме научи — отговори момичето.
Гейб не се изненада.
— Така ли? Е, тогава нека видим на какво те е научила. Вероятно и аз ще мога да те науча на нещо допълнително.
Малъри го огледа от главата до петите.
— Повечето момчета не са толкова едри като теб — отбеляза тя намръщено.
Момчета ли? Малъри вече започваше да го оглежда.
— Шегуваш ли се? В момента съм кожа и кости — отвърна той. — Представи си, че се приближа ей така до теб… ела на рогозката… и те сграбча за раменете ето така. Какво ще направиш?
— Мога да направя много неща. Мога да ти счупя носа — тя му показа как. — Да те ритна в слабините, в коляното. Да те избутам с лакът. Ако беше по-нисък, можех да направя така, че тъпанчетата ти да гръмнат.
Ау!
— Добре, подхождам по друг начин. Представи си, че ме смяташ за твой приятел. Лежим двамата на плажа и гледаме звездите — с жест я покани да легне до него. — Представи си, че аз изведнъж се търкулна върху теб и те притисна така, че да не можеш да мръднеш. Сега какво ще направиш?
Той бе метнал тежкия си крак върху нейните крака и бе притиснал раменете й към пода. Малъри лежеше безпомощно. Вдигна поглед към него и се намръщи.
О, Хелън, забравила си онази стара хватка!
— Едната ти ръка е свободна, нали така? — отбеляза той — Целиш се в очите му. Не го прави сега, но ако ти се наложи някога да го направиш, използвай цялата си сила. След това се измъквай и бягай.
Малъри се усмихна едва-едва.
— А сега се обърни — нареди й той. — Представи си, че някой ненормалник те натисне с глава в пясъка и се кани да скочи върху теб.
— Ще се търкулна настрани — предположи тя.
— Твърде трудно. Той току-що ти е извадил въздуха. Свий се, обърни се надясно и го ритни с левия крак.
Мал опита.
— С петата напред — показа й Гейб. — Сега отново. Направиха още няколко упражнения. После Гейб започна да я учи на нови хватки между двама.
Хелън влезе в залата за вдигане на тежести точно навреме, за да види как Малъри ритва Гейб в коляното, избутва го на рогозката, нанася му каратистки удар във врата и се измъква на безопасно разстояние.
Двамата едновременно забелязаха присъствието й.
— Какво правите? — строго попита тя, адресирайки въпроса си към Гейб.
Щом я зърна, той веднага изгуби концентрация. Седна и с долния край на фланелката си избърса потта от очите си. Тя беше облечена с плътно прилепнал виолетов екип, затворен около шията, но въпреки че беше използвала фон дьо тен, за да прикрие синините по шията си, те все пак се открояваха.
— Той ме учи на някои хватки за защита — вместо него отговори Малъри.
— Аз вече съм те научила — отвърна Хелън с нетърпелив блясък в очите.
— Не си ме научила на всичко — възрази Малъри. — Ей, какво ти има на шията?
— Може неволно да я нараниш — добави Хелън, пренебрегвайки въпроса й.
Очите на Малъри се разшириха.
— Ти ли нарани мама? — удивено го попита тя.
— Стана погрешка, миличка. Той сънуваше кошмар и аз го събудих — отговори Хелън вместо него. — Вие двамата за какво сте дошли тук? — най-накрая натъртено попита тя.
— Исках да покажа на татко къде работиш — обясни й Малъри.
— О! — Хелън се намръщи, сякаш никога не би й хрумнало да му покаже къде работи. — Искаш ли да разгледаш наоколо? — попита го тя.
— Разбира се.
Гейб и Малъри с труд се изправиха на крака.
— Между другото, на Мал не е позволено да влиза в тази зала, докато не навърши шестнайсет години — добави Хелън, насочвайки се към вратата.
— О! — възкликна Гейб.
— Аз мога да мина за шестнайсетгодишна — нехайно рече Малъри.
— Хайде. Ще ви покажа кардиозалата.
Гейб си спомняше добре спортния център: имаше зала за вдигане на тежести, две баскетболни игрища и покрит басейн. Но кардиозалата беше нещо ново. Разходи се вътре и огледа всичко, впечатлен от оборудването. Неколцина души бяха взели рано обедната си почивка и тичаха на пътечките. Той не познаваше жива душа тук.
— Защо трябва да стана на шестнайсет, че да ми разрешат да тичам? — жално попита Малъри.
Като чу гласа й, една жена обърна глава и едва не падна от пътечката.
— Гейб! — удивено възкликна тя и успя да запази равновесие. Изключи пътечката и изтича при него. — О, мили боже, ти си жив!