Малъри. Трябваше да намери хлапето и да му обясни.
Да обясни какво? Че Вероника флиртува с всеки мъж, ме той не е изневерил на Хелън? Можеше ли честно да каже, че е сигурен в това, щом като не си спомняше последните две години, прекарани в базата „Дам Нек“?
Да. Нямаше начин да е изневерил на Хелън. Вероника беше хубава, но не можеше да се намаже на малкото й пръстче.
Гейб яростно разтърка лицето си. Умората го налегна изневиделица и му се прииска да полегне на рогозките в залата за вдигане на тежести и да заспи. Какво ставаше, дявол да го вземе? Лекарствата би трябвало да го държат буден.
Но сега очите му се затваряха. Мускулите му съвсем омекнаха. Разстоянието до дома изведнъж му се видя по-дълго, отколкото би могъл да извърви в момента. Нямаше начин да настигне Малъри, особено ако тя тичаше. Трябваше му кола.
Помисли около минута.
Той имаше кола. Ягуарът беше негов. Бе го купил едно време в Калифорния. Хелън обикновено караше джипа, само че сега акумулаторът му беше изтощен, както бе споменала тя. Ако резервният ключ за ягуара все още се намираше под капака, където го бе скрил преди много време, значи можеше да подкара колата.
Е, да, докторът му беше казал да не шофира, обаче той нямаше да катастрофира, ако кара с шейсет километра в час. Щеше да се върне по-късно да вземе Хелън, а след това тя щеше да го закара за сеанса с доктор Териен в четири часа.
Но най-напред трябваше да намери Мал и да й обясни. А след това щеше да има нужда да подремне, за да възстанови силите си.
Той излезе от спортната зала и забеляза ягуара на паркинга. Отвори вратата с резервния ключ, настани се на шофьорската седалка и доволно изръмжа. Дотук това беше най-доброто му посрещане. Моторът тихо и мощно забръмча и той подкара колата към дома.
По пътя никъде не видя Малъри. Когато мина през задната врата и паркира колата на алеята, беше повече от притеснен. Къде беше отишла Малъри? Бе разстроена, мислеше си най-лошото. И макар да се преструваше на много силна, той знаеше, че всъщност е истинска ревла. Не му харесваше мисълта, че е наранена.
Използвайки ключа, който Хелън беше оставила за него, той влезе в къщата. Присила радостно залая, щом го видя.
— Мал? — извика Гейб. Никакъв отговор.
Отиде в кухнята и пресуши наведнъж чаша вода. Господи, колко беше уморен. Но трябваше да се обади по телефона. Да попита Хелън дали не знае къде би могла да отиде Малъри.
Потърси номера на спортния център и поиска да го свържат с нея.
— Хелън на телефона — скърцащият й глас звучеше още по-ужасно по жицата.
— Гейб е — каза той.
Тя замълча.
— Търся Малъри. Знаеш ли къде може да е отишла?
— А ти къде си?
— Вкъщи.
— Как стигна до там толкова бързо?
— Взех ягуара. Ще дойда да те взема в три и петнайсет, но искам да знам къде е Малъри.
— Не бива да шофираш — каза тя и гласът й прозвуча разтревожено. — Защо търсиш Малъри?
Защо ли?
— Тя е на дванайсет — подсказа й той. — И е ядосана. Божичко, Хелън, събери две и две!
Този път мълчанието й подсказваше, че размишлява.
— Сигурно играе футбол на игрището.
— Ще провериш ли вместо мен? Моля те.
— Добре — по гласа й личеше, че е загрижена. — Ако не ти позвъня, значи е там.
— Благодаря — каза Гейб и потърка дясното си око. — Аз трябва да… Трябва да поспя малко. Ще се видим… в три и половина. Става ли?
— Лягай — рече тя. — Гласът ти е като на сомнамбул.
— Мммм. Чао.
Той пусна слушалката и по най-краткия път се добра до дивана във всекидневната, където се стовари по корем върху възглавничките, като успя да изрита маратонките от краката си, преди да заспи. Телефонът иззвъня няколко минути по-късно, но той не го чу.
Час по-късно Малъри съгледа заспалия на дивана Гейб и нареди на кучето да мълчи.
— Добро момиче. Шшшт! — тя потупа Присила по главата. — Ей сега ще те изведа на разходка.
Малъри се приближи колкото е възможно по-тихо до Гейб, а очите й се разшириха от тревога. Никога не го беше виждала да лежи като труп. Лежеше по гръб и дори не трепна.
Щом стигна на крачка от него, спря и се ослуша. Той обикновено спеше тихо, но все пак можеше да го чуе как диша. Малъри се отпусна на килима, изпълнена с облекчение, че е жив.
Кучето се канеше да я близне, затова тя го обхвана с ръка през шията, без да откъсва поглед от Гейб. Спомняйки се какво се беше случило в кардиозалата, как онази жена се бе хвърлила на врата му, Малъри силно въздъхна. Болката от предателството отново прониза сърцето й. „Представям си как се чувства мама, каза си тя. Как е могъл татко да й причини това? Да ни го причини?“