Хелън вдигна поглед към шокираното лице на дъщеря си. Сигурно се отнасяше за нея. Пак бе направила някоя беля, нямаше какво друго да е.
— Госпожо, обаждам се, за да ви съобщя, че вашият съпруг е при нас. Всъщност това е една забележителна история. Вълните са го изхвърлили на брега в Южна Корея, точно под границата на демилитаризираната зона. Беше в доста тежко състояние, като се има предвид…
Командирът продължаваше да говори, но ушите на Хелън така бучаха, че не чуваше нищо.
— Съжалявам, струва ми се, че имате грешка — рязко го прекъсна тя. — Моят съпруг е мъртъв. Изчезна преди година.
— Не е мъртъв, госпожо. Мъжът, приет в нашата болница, е лейтенант Гейбриъл Рено. През цялото време е бил в Северна Корея.
Не можеше да е Гейб. За миг тя си спомни как офицерът й беше връчил знамето. То беше сгънато така прилежно, така окончателно.
— Установихте ли със сигурност самоличността му? Как е възможно да сте толкова сигурен?
— Разбирам, че за вас е истински шок — опита се да я успокои командирът. — Но можете да сте напълно сигурна, проучихме всичко най-обстойно, преди да ви се обадим. Неговият командир дойде тук да го види. Остава само член на семейството да направи същото. Той е жив, госпожо, и е в доста добро състояние, като се има предвид какво е преживял.
Хелън конвулсивно преглътна. Шокът и удивлението се бореха със силното нежелание да приеме фактите. Свободата, на която се беше наслаждавала през последната седмица, се оказа илюзия. Гейб се бе завърнал. През цялото време е бил жив!
— Сигурен съм, че ще искате да дойдете незабавно — подсказа й командирът.
— Разбира се — отвърна тя, макар че съвсем не беше сигурна.
Може би тези хора допускаха грешка. Как беше възможно Гейб да е преживял цяла година, и то в Северна Корея?
— Трябва да знаете нещо, преди да го видите, госпожо. Тя се приготви да чуе ужасни новини. Сега щеше да й каже, че Гейб е бил измъчван и обезобразен.
— Той явно е изгубил част от паметта си. Въобще не си спомня, че е имал семейство. Подобно нещо е нормално, бих искал да го разберете. Това е симптом на посттравматичен стрес, не е нещо, с което да не можем да се справим. Даваме му успокоителни. Защо не дойдете довечера в болницата, за да ви дам повече подробности?
Онемяла от шока, Хелън вдигна поглед към бледото лице на дъщеря си. Значи той не си спомняше за тях двете?
— Госпожо?
— Да — с усилие произнесе тя. — Ще бъда в болницата след около час.
— Чудесно. Намираме се на третия етаж. Просто попитайте за командир Шейфър и аз ще ви придружа до стаята на съпруга ви. А може би трябва някой да дойде с вас? — предположи той.
— Ще доведа дъщеря си.
Командирът се поколеба, несъмнено представяйки си някое малко дете.
— Добре, ще се видим скоро.
Телефонната слушалка изщрака в ухото на Хелън, изплъзна се от вдървените й пръсти и шумно тупна върху килимчето пред ваната. Пламъчетата на свещите сякаш трептяха едновременно. Навярно се е удавила във ваната и сега има видения.
— Мамо! — Малъри се беше надвесила над нея с черната си като нощ коса, вместо с естествената си кестенява. — За татко беше, нали? — попита настоятелно и напрегнато. Мъртвешката й бледност не се дължеше само на боядисването. — Той се е върнал, нали?
Хелън не можеше да определи дали тя прелива от радост, или е разстроена. Вероятно не беше чак толкова просто.
Бедничката Малъри! Когато Хелън и Гейб се ожениха, тя направо изпадна в еуфория, очаквайки най-после да си има татко. И преживя болезнено разочарование, щом откри, че новият й баща няма време за една подрастваща дъщеря.
— Той не ни помни — повтори Хелън думите на лекаря. — Страда от амнезия, защото е бил… хмм… — Нямаше сили да го изрече.
— Измъчван? — подсказа й Малъри.
— Да, струва ми се. Трябва да отидем в болницата. — Хелън с усилие се надигна.
— Мамо, косата ти е цялата в шампоан.
Хелън врътна кранчето и пъхна главата си под студената водна струя. Облече се за рекордно кратко време, среса разбърканата си коса и напъха крака в спортните си обувки, докато Малъри я чакаше, седнала на леглото й.
— Искаш ли аз да карам колата? — попита Мал, изглеждаща подозрително спокойна на вид.
— Да, добре.
Хелън се засмя пресилено. За човек, който дори няма кръвна връзка с Гейб, Малъри приличаше на него прекалено много. Понасяше ударите, без дори да трепне, видимо неуязвима за жестоките житейски реалности. Но после преживяният стрес се проявяваше в самоунищожително поведение, което караше Хелън да тича при лекаря за помощ и съвет.
— Шофирането не е чак толкова трудно — отсече Малъри, като я последва по коридора и навън през входната врата.